Пенкьовски манастир е малък и скромен, почти неизвестен, донякъде потаен и по своему красив и чаровен. Намира се в дивите безлюдни земи на Западна България, в близост до село, в което вече няма хора. Ако решите да го посетите, ще трябва да шофирате по тесен, криволичещ и поизровен асфалтов път. По него е малко вероятно да се разминете с друг автомобил. Село Пенкьовци се намира на час път от Перник в западна посока. Последното уточнение, оказва се, е важно. Защото част път от Перник в източна посока отвежда в шумната и забързана цивилизация. Но отправите ли се към западната граница, ще се озовете в съвсем, ама съвсем различен свят.
В село Пенкьовци според официалните регистри на родната статистика живеят десетина души.
Оказва се, обаче, че само един от тях – възрастна жена, е бил достатъчно упорит, за да остане в селото. Останалите са го напуснали и са се отправили в различни посоки. Днес къщите им са тихи и пусти, а растителността във все по-голяма степен измества човешкото присъствие в селцето. Тук няма дори магазин, а въпросната жителка на селото разчита на минаващото през него бусче. То зарежда Пенкьовци и останалите села с подобна история с хляб и стоки от първа необходимост.
На фона на така описаното безвремие и липса на население близо до запуснатото селце диша Пенкьовският манастир.
Да си призная, бях изненадана, че точно тук, насред цялата пустота съществува обител, при това наскоро реставрирана и с отворени за посетителите врати. През кратката си разходка в манастирския двор не срещнахме църковни лица. Но под сянката на големия дъб се заговорихме с потомци на местни жители. Бяха решили да навестят селото на бабите и дядовците си и да се отбият до манастира. Разказаха ни интересна история, чиято достоверност не бих могла да потвърдя.
Според местни легенди преди векове, по време на Османските нашествия населението на Пенкьовци решило да скрие храма си, за да го предпази от нашествията на турците. Затрупали го с пръст и малката църквичка векове наред стояла скрита под пластовете земя. Един ден пастир от района забелязал как една от козите му рови край стърчащ изпод земята предмет. Разгледал мястото и с учудване установил, че това е кръстът на черквата. Разкопали наоколо и открили за света църквата, която векове била затрупана под земята.
На мен този разказ в пълна степен ми прилича на историята на заровената църква в Паталеница и на тази на Бельова църква до Самоков. Разликата с църквата в Паталеница е, че нейните външни стени и до днес носят белега на „захабяването“, докато външните стени на църквата в Пенкьовски манастир са много „свежи“, при това с добре запазени външни стенописи. Дали и кога във времето храмът е бил затрупван е трудно да се определи, а и липсват сериозни проучвания на обекта.
Това, което не може да се отрече, е красотата на малката църквичка в двора на Пенкьовски манастир.
Тъкмо тя е най-хубавото, най-интересно и най-стойностно по мое мнение нещо, заради което си струва да стигнете дотук. Храмът носи името на света Петка и се предполага, че е граден в ранните години на XIII век. Интересен момент в датировката му са не научни изследвания, каквито всъщност липсват, а легенда, която го свързва с издигащият се тук дъб. Според преданията дървото било посадено при строежа на църквата. И понеже дъбът вече надхвърля по възраст 800 години, се смята, че и църквата е на тази възраст, което предполага изграждането й да е било през XIII век.
Много впечатляващи са стенописите на черквата в Пенкьовски манастир – както отвътре, така и отвън.
Те, струва ми се, имат ключова стойност. И е жалко, че рано или късно, с течение на времето ще бъдат заличени, без да бъдат детайлно проучени. Не знам дали заради тях, дали заради уединението и тишината наоколо, но се замислих колко много въпроси може да породи един малък и непознат храм.
Понастоящем манастирът е реставриран. Сградата на манастирските помещения е ремонтирана, изградени са прилежащи съоръжения, алеи и пейки, дворът е изчистен и добре озеленен. Недалече от Пенкьовски манастир се намира друг красив и много по-голям – Църногорският манастир над село Гигинци. В самия град Трън пък е скалният параклис „Света Петка“. В района изпълнено с тайни място за посещение е храм-кладенецът до село Гърло.
За тези и за още от най-забележителните места в България разказваме във:
Фото пътеводител на загадъчните места в България.
Как се стига до Пенкьовски манастир?
Местоположението му в Google Maps посочваме тук. До мястото води асфалтов път, има и указателни табели.
