
Соколският манастир се намира само на четири километра от етнографски комплекс Етъра и на дванадесет километра от областния град Габрово. Познат е и с имената си Соколовски и Габровски манастир. Разположен е в красива и спокойна планинска местност.

Соколският манастир е построен преди 190 години и е сред най-старите в Стара планина.
Изграден е през 1833 г. от архимандрит Йосиф Соколски. Обителта носи името „Успение Богородично“ и е тържествено открита на празника на Света Богородица – 15 август 1834 г. Само две години по-късно, през 1836 г. тук е открито училище, в което за кратко преподава Неофит Бозвели. В развитието и облагородяването на Соколския манастир са инвестирани много време и средства. Две от знаковите негови емблеми са изписаната му отвън църква и чешмата на Кольо Фичето.

Соколският манастир грабва вниманието с красивата си църква.
Тя се намира в ниската част, на ниво под това на двора му. По тази причина, когато се отправите към нея, храмът ще се окаже някак под краката Ви. Това създава особеното усещане за необятна гледка и възможността да наблюдавате купола на църквата отгоре. От така оформената панорамна тераса се разкриват отсрещните хълмове на Стара планина. В първите години от построяването си черквата била гола и без украса, липсвали дори иконостас и храмова икона. Изписването ѝ започва през 1862 г., почти 30 години след създаването на манастира. В същата година е изработен и иконостасът. Постепенно църквата на Соколския манастир придобива хубавия си вид, в който може да бъде видяна и днес.

Соколският манастир е известен и с белокаменната си чешма с осем чучура.
Тя е дело на майстор Кольо Фичето, който я строи през 1868 г. За извора казват, че никога не пресъхва и че водата му е светена и лековита. Тя струи от осем чучура и често тук могат да се видят вярващи, дошли да отпият от силата ѝ. Чешмата на Соколския манастир се свързва по легендарен начин със съдбата на осемте обесени въстаници от четата на Цанко Дюстабанов по време на Априлското въстание. На 1 май 1876 г. оттук тръгва Габровската чета на революционера. Четата обаче е разбита от турските войски и осем от нейните четници са показно обесени на скалите край Соколския манастир. Мнозина свързват тяхната гибел с осемте чучура на чешмата. Подобно отъждествяване обаче е исторически необосновано, тъй като чешмата е строена през 1868 г, много преди да се случат събитията от Априлската епопея през 1876 г.
Соколският манастир първоначално функционира като мъжки – от основаването си чак до 1959 г. Но през 1959 г. комунистите взривяват девическия манастир в Габрово (който също е бил създаден от Йосиф Соколски през 1839 г.). По тази причина монахините са преместени в Соколския манастир и от тогава до сега манастирът функционира като девически.

Днес до Соколския манастир води асфалтов път, който минава покрай комплекс Етъра.
Местоположението на обителта му посочвам тук. Освен красивия двор, невероятната черква и впечатляващата чешма, интересен в него е и музеят му. Пътят към обителта минава покрай етнографски комплекс Етъра, чието посещение също горещо препоръчвам. В този район на Балкана се намират и архитектурният резерват Боженци, както и пещерата Бачо Киро. А ако се отправите на юг, не пропускайте да посетите връх Шипка, църквата в град Шипка и долината на тракийските царе. За тях и за още от красивите места на България разказвам в книгата Фото пътеводител на загадъчните места в България:

