Севтополис – потопеният град на Севт III е древен град, който завинаги остава под водите на язовир Копринка. Но разказите за него все още продължават. Разкази за един велик владетел, един древен град, потопен под водата… и много въпроси без еднозначен отговор.
През 2004 г. край гр. Шипка екип археолози под ръководството на доц. Георги Китов разкопава могилата Голямата Косматка. Натъкват се на обла скала. Тя се оказва бронз с очертанията на мъжка глава, при това добре оформена и дори със запазени и ясно изваяни очи. Чий е образът и защо е погребан пред (а не в) могилата? Защо главата е отрязана от статуята на тялото и къде е то? Това са част от въпросите, спонтанно възникнали тогава.
Самата гробница се оказва непокътната. Много дълъг 13 метров коридор (дромос) води към три камери. Правоъгълна, кръгла с куполно покритие и още една правоъгълна, оформена в монолитен блок. Бронзовата глава от статуя е открита на 7 метра пред гробницата.
Главата е била така укрепена, че да стои изправена (макар и зарита с пръст под земята) и да гледа в посока към потопения понастоящем град Севтополис – столица на Одриското царство и резиденция на Севт III.
След проведени проучвания вече няма никакви съмнения, че погребаният в могилата Голямата Косматка е от най-виден владетелски род. Открит е и боен шлем, вероятно на цар. В погребалното ложе на камерата, там, където трябва да е главата на починалия, археолозите попадат на златен венец. Той няма аналог по своето изящество и прецизна изработка. Веднага възниква въпросът чий образ пресъздава намерената бронзова глава и за кой владетел е била отредена тракийската гробница. Установена е неоспорима прилика между контура на лицето, изобразено на сечени от онази епоха монети, и бронзовата глава. Вече няма колебания, че владетелят е могъщият одриски цар Севт III. Надпис на бронзовия шлем „на Севт“ подкрепя това.
Дали освен като цар и боец Севт III е почитан и като жрец обаче? Защо тялото, като част от статуята му не е открито в гробницата? Защо положената в земята бронзова глава гледа към язовир Копринка, на чието дъно се е намирал градът на владетеля?
Възможно ли е тялото на Севт III да е било заровено в потопения град Севтополис, залят от водите на язовира? И защо най-проученият и значим град от тракийско време не е съхранен, а е допуснато потопяването му под яз. Копринка?
Язовирът (с първоначално име Георги Димитров) е въведен в експлоатация през 1955 г. Време, в което тогавашната власт полага огромни усилия да утвърждава имиджа си на строител на всякакви мащабни съоръжения – от заводи до пътища и язовири. Още през 1948 г. строителни работници се натъкват на руините на стар град. Установено е, че това не е кое да е селище, а столицата на Одриското царство. Цели седем години (от 1948 г. до 1955 г.) продължват археологическите проучвания на Севтополис. Твърди се, че тракийският град е проучен изцяло преди умишлено да бъде потопен.
Дали обаче наистина е така? По-важно ли е било строителството на водоема от опазването на безценното тракийско наследство? Възможно ли е Севтополис да не се е разкрил напълно пред учените? А тайните от задгробния живот на Севт III в могилата Голямата Косматка да са завинаги скрити под водите на яз. Копринка?
Къде се намира Севтополис – потопеният град на Севт III?
За жалост днес от резиденцията на владетеля не е възможно да се види нищо. Тя остава завинаги под водите на язовир Копринка. За туристически посещения е отворена могилата Голямата Косматка. Тя се намира на няколко километра от Казанлък, в близост до гр. Шипка.
Как се стига до гробницата на Севт III?
Гробницата се намира на 1 км. южно от град Шипка. Има указателни табели. Местоположението й в Google Maps може да видите тук.
Препоръки и съвети за посещение на Севтополис – потопеният град на Севт III
Обектът е с работно време, входни такси и статут на музей. Поради неголемите размери на помещението е възможно да се наложи да изчакате, ако има струпване на повече хора. Ако организирате посещението си в началото на юни, не пропускайте Фестивала на розата в Казанлък.
Повече за Севтополис може да прочетете в Пътеводител на загадъчните места в България.
Още интересни книги за пътешественици може да резгледате в онлайн магазина ни.
Долината на тракийските царе изобилства от гробници на различни владетели, без обаче да са ясни техните имена.
В пряка близост една до друга се намират три от най-интересните от тях – Грифоните, Хелвеция и Шушманец.
Мен силно ме впечатли гробница Грифоните, части от която свързах мислено с тази при Свиленградското село Мезек. „Грифони“ е тракийска могилна гробница, датирана от V век пр.н.е. Открита е от Георги Китов през още 1996 г., но пълната й реставрация, консервация и подготвянето й като туристически обект се случват през 2016 – 2017 г.
Могилният насип, под който е разкрита, е с диаметър 45 метра и височина 11 метра. Постройката включва коридор, водещ към основната камера, където е било погребалното ложе.
Съвсем близо до Грифоните се намира и гробница Хелвеция.
Тя е известна и като „малката гола могила“. Открита е от Георги Китов заедно с Грифоните през 1996 г. и също като тях е облагородена и социализирана в периода 2016 – 2017 г. Могилният ѝ насип е с размери почти като тези на Грифоните – диаметър 34 метра и височина 10 метра.
Хелвеция е изградена от големи и добре обработени каменни блокове, свързани помежду си с железни скоби. Състои се от правоъгълна гробна камера, отворено преддверие и дълъг коридор – дромос. Стените на преддверието и камерата са измазани с тънък пласт мазилка. Входът към камерата се е затварял с двукрила каменна врата с механизъм за заключване и отвътре.
При последното погребение тук, в преддверието, е бил ритуално пренесен в жертва кон (вероятно собственост на погребания владетел). След това коридорът е бил запълнен с речни камъни и пръст. Използването на Хелвеция като храм е било установено още през IV век пр.н.е.
Над Грифоните и Хелвеция се намира гробницата Шушманец.
Храмът в могилата Шушманец е построен през IV век пр.н.е. Включва отворено преддверие с голяма колона и кръгла погребална камера с една централна и седем полуколони. В архитектурно отношение Шушманец е удивителна гробница.
Стените на преддверието са изградени от речни и ломени камъни, долепени към фасадата. В средата и външния край на всяка от стените има правоъгълни ниши, което предполага съществуването на дървена конструкция, носеща покрива. Фасадата е обработена от идеално оформени гранитни блокове, подредени в десет реда. Малкото преддверие има свод с полуцилиндрична форма, поддържан от колона.
При проучванията тук са открити костите на шест животни – четири коня и две кучета, за които се предполага, че са пренеси в жертва при погребалния ритуал. И тук, както при Хелвеция, входът се е затварял с двукрила каменна врата като и тук прави впечатление оцветяването на същата в червено.
На юг от Голямата Косматка и комплекса от три гробници – Грифони, Хелвеция, Шушманец, се намира гробница Оструша.
Тя е построена през IV век пр.н.е. Това, което я отличава от останалите, са нейните стенописи. За съжаление, те не могат да се видят днес от посетителите. Изображенията са изрисувани на тавана на гробната камера, до която понастоящем няма достъп. Образите са на хора, има сцени от гръцката митология, растителни и геометрични елементи.
Храмът под могилния насип на Оструша е един от най-големите и най-проучвани погребални съоръжения в Долината на тракийските царе. Тук също са намерени останки от кон – вероятно на погребания владетел.
