Боженци е малко селце с дълга история и уникален старовремски дух. То е сред най-китните, най-привлекателни и най-посещавани места в Стара планина. Историята на Боженци започва преди повече от 600 години.
Когато Търново пада под османска власт в края на XIV в., оцелелите след нашествието на турците негови жители бягат от града и търсят убежища, скрити от посегателствата на завоевателите. Старопрестолните фамилии се отправят към потайните кътчета на Балкана в стремежа си да избегнат поробителите. Натам тръгва и болярката Божана заедно с брат си Трапеско и оцелелите членове на своето семейство. Божана бяга из горите и стига до закътана местност, през която минава малка рекичка.
Тук тя се установява с близките си и така са положени основите на селище, наречено на нейно име.
В съседство на нея се заселва брат й Трапеско, чието име днес носи близкото до Боженци селце Трапесковци. Постепенно селото на Божана се развива и замогва до завидна за времето си степен. Първопричина за това вероятно е самата му основателка. Божана не била от какво да е семейство, а от виден болярски род, потомък на Асеневия корен. Неговите представители познавали аристократичните порядки, водели заможен начин на живот и знаели какво е богат бит и препитание. Тези свои разбирания те пренесли в новото си село. В Боженци се развили занаятите и най-вече търговията и то бързо се превърнало в напредничаво селище.
Къщите в Боженци били богати и гиздави и не били много околните села, които можели да се похвалят с подобно благосъстояние.
Жителите на Боженци строели домовете си на два ката (етажа). Първият обикновено бил от каменна зидария и се ползвал като дюкян, занаятчийница или пивница. Вторият бил белосан и в него живеели стопаните. Впечатление прави, че за разлика от други села в България, където по онова време първият етаж бил пригоден за стопански цели и в него често се отглеждали животни, тук принципно няма селскостопански постройки и дворовете били предназначени не за добитък, а за посрещане на гости и хортуване. Къщите в Боженци били с просторни чардаци и богато нагласени одаи. Някои имали джамали (забележителни за онези години камини, предназначени да отопляват по две стаи едновременно). Покривите им били покрити с дялани каменни плочи, запазени в автентичния си вид до днес.
В Боженци животът кипи с пълна сила и през XVIII – XIX век селото е в разцвета си.
През 1840 г. е построена църква („Свети Пророк Илия“), функционира килийно училище (1839 г. – 1841 г.), а през 1870 г. са положени основите на класното училище. Всичко това свидетелства за будния дух и активен просветен живот на селото. По-късно, в годините след Освобождението, жителите му постепенно се ориентират към близкия и по-добре развит в индустриално отношение град Габрово и устремът на селото затихва. Запазва се обаче възрожденският му дух, неподправена атмосфера и обаяние. През 1964 г. с цел съхраняване на неговата автентичност Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват. Понастоящем е включено в 100-те национални туристически обекта на България. Днес в селото има няколко музейни единици, съхранена е неговата архитектура. А интересът от страна на туристи и посетители не секва през годините.
Още при влизането си в Боженци ще видите сградата на старото школо (строено 1870 г. – 1872 г.) А непосредствено над нея се разполага новото училище, строено през 1930 г. Изключително красива е къщата-музей на Дончо Попа. Тя е една от най-богатите търговски къщи от началото на XIX в., а стопанинът й е сред най-заможните търговци на вълна и кожи в Боженци. Край рекичката в центъра на селото се намира друга къща-музей – тази на баба Райна. Тя е сред най-старите запазени сгради тук и е строена по време на френската революция. Интерес представлява менгема – работилница за пречистване на восък, от началото на XIX в., разположена малко по-нагоре над главната улица.
В двора на църквата „Свети Пророк Илия“ се намира килийното училище, също музеен обект.
Самата църква търсете не в центъра, а в края на Боженци. При строежа й тогавашните традиции били нарушени и за разлика от повечето села в България, където храмовете били изграждани на чаршията, мегдана или друго оживено място, в Боженци църквата била издигната на нетипично място – в най-горната и най-крайна част на селото. Причината за странното й местоположение се обяснява с историята на нейното възникване.
Построяването на църквата било издействано от дядо Иван Топала – учител, търговец и лечител, задето излекувал любимата кадъна на Видинския паша. В знак на благодарност пашата разрешил изграждането и на камбанария към църквата – нещо трудно постижимо за християнското общество тогава. Дядо Иван дарил свои земи в горния край на селото, където да бъде издигнат храмът. За строежа били привлечени строители от Тревненската школа. Църквата изградили от каменна зидария със спойка от хоросан с дебелина на стените 80 см. През 1895 г. била построена високата 17 метра камбанария. А камбаната й, отлята в Харков, дарили българи, притежаващи дюкяни в Русия. Храмът носи името „Свети Пророк Илия“ заради вградена в основите му икона на светеца. Тя била открита в местността „Падало“ и донесена в селото. Църквата обогатява и допълва облика на Боженци както в архитектурно, така и в духовно отношение и утвърждава мястото на селото сред значимие стожери на Възрожденската епоха.
Къде се намира Боженци и какво още да видим в района?
Село Боженци се намира близо до Габрово и Трявна, а местоположените му в Google Maps може да видите тук. В областния център Габрово може да посетите различни културни обекти. Сред тях са градата на Националната Априловска гимнация, паметника на Рачо Ковача в Янтра, регионалния исторически музей и музея на индустрията, Дома на хумора и сатирата, множеството храмове и мостове над минаващата през града река. В близост се намира етнографският музей на открито Етъра, а над него красивият Соколски манастир. Не са далече живописният град Трявна, Дряновският манастир и пещерата Бачо Киро. А още от най-интересните места в България ще откриете тук.
