Тя била вечно млада и безкрайно красива и всяка нощ се явявала в съня на Тит Флафий. Римският пълководец от тракийски произход решил да изгради храм в чест на богинята Афродита след завръщането си от 30-годишен военен поход. Когато започнал строежа на светилището, в сънищата на воина тихо, но упорито се промъквала ефирна нимфа. Тя му обещавала да го дари с любовта си и с безсмъртие. Тит Флавий бил омагьосан от хубостта й, но непреклонен в духа си, оставал верен на съпругата си Клавдия, която цели 30 години търпеливо и вярно го чакала да се завърне.
В деня, в който строежът приключил и храмът на Афродита трябвало да бъде открит, пред смаяните погледи на хората се явила нимфата. Тя за последен път опитала да спечели любовта на Тит Флавий, но той останал твърд в отказа си да я последва. Нимфата била съкрушена от това, че е отхвърлена от смъртен и от мъка се вкаменила и застинала в скалите. Днес образът й може да се види в скален къс над централния извор. А светилището освен на Афродита било наречено и на нейно име.
Светилището на нимфите и Афродита е построено през II век и функционирането му продължава до IV век.
Изградено е в карстова местност с естествени извори. Състои се от три водоема. Един централен и два странични, свързани помежду си с улей, така че нивото на водата в тях да е относително еднакво. При строежа на светилището скалите са били изрязани дъговидно и надградени с подпорна стена висока 2,40 метра. Основният басейн всъщност е ниша, издълбана в основната скала и преградена отпред с бял мрамор. Върху лицевата страна на свода е изсечен надпис на гръцки език, който в превод гласи: „На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита“. Двата странични басейна са симетрично разположени в краищата на оформения полукръг, имат полуелипсовидна форма, а стените им са иззидани от камъни и тухли. Предполага се, че освен трите извора комплексът е включвал и няколко храма, голяма екседра (място за отдих) и други постройки, които посещавали вярващите.
Фасадата на светилището е била оформена с мраморна колонада, от която са запазени само основите от големи каменни блокове. От източната и западната страна пред изворите са изградени две постройки със сходни архитектурни планове. За водата от изворите се смятало, че е лековита. Дори днес жителите на околните села идват да се измият и да пият от нея за здраве. По време на османското владичество местността била наречена Гяур Бунар – в превод от турски „кладенец на неверниците /християните/“. До светилището е бил изграден параклис на името на „Свети Спас“. Той през 1970 г. бил разрушен, но традициите се запазили и на Спасовден тук се организира събор в чест на светеца.
Местоположението му е между селата Каснаково и Клокотница като отклонения има от пътя Хасково – Пловдив. Има указателни табели за посоката, изграден е информационен център. Координатите му посочвам тук. А още интересни места в Родопите и България може да откриете тук:
