Парк Тополница предоставя съвременната възможност на посетителите си да се върнат назад във времето. При това преди цели 7000 години. Тогава поречието на река Тополница е било обитавано като от този период са разкрити останки от ранно неолитно селище. Днес на територията на археологическия парк умело са пресъздадени жилищните постройки. Може да влезете вътре, да поседнете пред огнището, да видите как са се хранили и къде са спали техните обитатели. Представен е бита и духа на древните хора. Освен жилищата са възстановени работилници за обработка на кожи, за производство на каменни оръдия на труда и керамични съдове.
Интересен факт е, че неолитното селище, където днес е изграден парк Тополница, е открито случайно.
Това се случва през 1967 г., когато теренът се подготвял за засаждане на овощна градина. Още на следващата година започват проучвания, които продължават чак до 1980 г. От южната си страна селището е било естествено оградено от реката. От останалите си страни било оградено с плет и ров.
Жилищата му са били малки, с площ от само 30 кв. метра и едно помещение. Изградени били от лека дървена конструкция. Тя включвала камъни и дървени колове за основи, изплетени стени с пръти и измазани с глина, сламени покриви. Постройките били с един вход, обикновено от югоизток. Срещу него се разполагало огнището. То се намирало в някой от ъглите или при стените, било направено от глина, а в основата му се поставяли камъни.
Днес в парк Тополница неолитните жилища могат да се видят във възстановен за посетителите вид.
Интересно е да се влезе в тях, да се приседне до огнището и да си представим как са живели хората преди няколко хиляди години. На мен впечатление ми направиха няколко детайла във възстановеното тяхно обзавеждане. Сред тях бяха трикраките дървени столчета и кръглите дървени маси. Забелязах също черги и дървен шкаф в една от колибите. Върху дървения одър за спане имаше дори възглавки тип дюшеци. Замислих се дали подобни елементи от интериора имат място тук. Все пак дървени маси, шкафове, черги, дюшеци са се използвали в много по-късен период. Но, разбира се, е възможно подобни детайли да не правят впечатление на посетителите. Със или без тях неолитните жилища в парк Тополница са достатъчно атрактивни.
В парк Тополница са изложени и оръдията, с които са обработвали храната си хората преди хилядолетия.
Използвали са се хромели и точила, а зърното се е съхранявало в зърнохранилище, наричано питос. Питосът се е разполагал в самите жилища и е имал важна роля за запазване на храната. При разкопките са открити 77 хромела. Те се състоят от две части, чрез които се е стривало зърното преди превръщането му в брашно. Намерени са също 79 точила. Те са използвани за острене и наточване на различни части от инвентара – от брадви и тесли до игли и шила. Открити са и 9 каменни хаванчета застриване на храните.
В неолитното селище са намерени и останки от 10 работилници. Това потвърждава развитието на селото на селото не само като място за единично съществуване, но по-скоро като изградена общност с наложено разделение на труда.
А самото село Чавдар, при което днес е изграден археологическият парк, има доста богата история.
Селището се споменава за пръв път в османски регистри от 1479 г. Записано е с името Коланлар и в него живеят 29 данъкоплатци – юруци. Необичайното му име идва от турски, от думите „колан“ – кон, и „лар“, използвано за селище. Тоест преведено то значи селото, където се отглеждат коне. След Освобождението името му е променено на Радославово – на името на Васил Радославов. А след смяната на режима през 1945 г. селото отново е с друго име. Този път Чавдар.
Днес село Чавдар е известно като едно от най-красивите и добре уредени селища в България. Тук се провеждат множество интересни инициативи от кукерски празници до коледни панаири. Повече за тях и за самото село може да откриете тук. Село Чавдар отстои на 40 километра от Копривщица – град, наситен с история. Тук всяка пролет се организират честванията на Априлското въстание, а на всеки пет години през август се провежда мащабен фолклорен събор. Малко по-отдалечено от село Чавдар е едно от скривалищата на Левски – това в Етрополския манастир.
А повече за още от интересните забележителности на България може да откриете в пътеводителите ни тук:
