Златната църква на цар Симеон е известна и с името Кръглата църква. Намира се в непосредствена близост до царския дворец във Велики Преслав, само на метри от външните му стени. Разположена е на изкуствено оформена тераса южно от дворцовия комплекс, на 200 метра от южната порта на вътрешния град. Ролята ѝ била да обслужва владетелските и болярските семейства.
Златната църква надхвърля своето изначално предназначение.
Тя се превръща в символ на постиженията и Симеоновата независимост от Византия във времето на Златния век на България. За неин създател, ктитор и дори проектант е сочен самият цар Симеон. А храмът придобива известност и разпознаваемост още по свое време.
В писанията си Йоан Екзарх описва Симеоновата църква и столицата Преслав в цялост като пищни, смайващи и удивително впечатляващи. Постройките на цар Симеон били неземни и невъзможни за предаване с думи и само със собствените си очи човек можел да улови цялата им хубост и великолепие.
Кръглата църква на Симеон е с представителен вид и внушителни размери.
Мащабите ѝ са 21 х 40 метра, а височината ѝ достига около 20 метра. Стените ѝ са изградени от еднакви варовикови блокове, дълги над метър. Без аналог сред архитектурата на старобългарските градежи е кръглият ѝ план. Подът на църквата е бил застлан със скъпа мозайка от мрамор и керамични плочки в червено, зелено и бяло. Част от подовата украса са и шестте открити мозаечни плетеници, съставени от керамични блокчета.
Южно от Златната църква е съществувал манастирски комплекс, за който се предполага, че е строен след нея. Имало е помещения за преписване на ръкописи, работилници за изработка на рисувана керамика и мозаечни кубчета.
От малкото запазени сведения на византийски автори се знае, че Златната църква е строена около 907 г.
Това е времето, когато България бележи възход в териториално, културно и просветно отношение. Днес от Кръглата църква на Симеон е запазена малка част. Но дори и тя дава основна представа за богатството, изобилието и културния разцвет във времената на Симеоновия златен век.
Аз бях впечатлена от всички малки на вид, но важни детайли в изпълнението ѝ. Подовата мозайка, гладко изваяните колони, орнаментиката в сводовете, арките и прозорците, символите по камъните, вградени в стените, са показателни за пищността при изпълнението на храма.
Златната църква е част от цялостния архитектурен резерват на Велики Преслав.
Градът е обявен за столица на Първата българска държава през 893 г. Решението е взето на голям църковен народен събор същата година. Според историците главната причина за преместването на столицата от Плиска в Преслав е стремежът да се утвърди новото християнско начало. И докато Плиска се асоциирала с езическия период на българите, то Преслав следвало да отбележи значимата промяна и приемането на християнството за нова държавна религия.
Околностите на Преслав са населявани от славяните още към VI – VII век. Тук по-късно, по времето на хановете Крум и Омуртаг, e съществувал военен лагер (укрепен стан или аул). Тоест втората столица на България води началото си много от преди качването на цар Симеон на престола. Но в историята тя остава като най-добре развитият и уреден, най-пищен и най-бляскав град на Симеонова България. Велики Преслав по красота и великолепие съперничи на Константинопол. Времето, в което Преслав е столица, е време на недостигнат при друг владетел връх в политически и културен план.
Велики Преслав олицетворява в най-пълна степен постиженията на цар Симеон във времената на „златния“ му век.
Градът става не само административен център на държавата, но и книжовен такъв. Самият Симеон е сред най-просветените умове на своето време. Той не пести сили и средства за създаването на книжовни школи и утвърждаване на родния език. Преведени са голям брой книги от гръцки език и са написани нови такива на български.
Според историческите хроники цели 28 години от управлението си Симеон влага в развитието на Велики Преслав.
Построени са царският дворец, базилика, християнски храмове, големи манастири. Укреплението е включвало външен и вътрешен град с площади и дворове. Във вътрешния град Симеон изгражда невиждани другаде архитектурни творения. Сред тях е Преславската фиала, разположена насред централния площад. Тя е представлявала декоративен басейн и е била нещо невиждано дотогава.
Много пищен е бил и царският дворец. Комплексът от дворцови сгради включвал няколко постройки. Сред тях били тронната палата и западния дворец (царското жилище). Сградите били свързани с улици, а между тях е имало градини. Имало е и патриаршеска част с дворцова църква, предназначена да обслужва знатното царско обкръжение. Храмът е бил най-представителният във вътрешния град – голям по размери и красиво изрисуван със стенописи.
Силно развито било и занаятчийството. Върхово постижение е създаваната в Симеоновата столица рисувана керамика, наричана Преславска. А уникалността и художественият вкус намират своето отражение в бижутерийното производство. При разкопки в старопрестолния Преслав е открито неповторимото с красотата и прецизността в изработката си Преславско златно съкровище. Понастоящем то може да се види в построения в близост до руините на Преслав музей.
Днес от великолепието на Велики Преслав може да се види твърде малко.
Частични реставрационни дейности се правени при крепостните стени, ограждащи входната порта. На територията на Симеоновия град сега личат следи от разкопки, покрити с предпазни навеси. Има поставени информационни табели с подробно описание и снимки, частично запазени са подовите настилки. Би било добре, по мое мнение, да се реставрират в по-голяма степен постройките. Защото представа за това какво е представлявал Велики Преслав дават именно те, а не подробните описания за тях на информационни табели.
В изграденият в близост музей има експозиции, представящи възхода, величието и цялата пищност на Велики Преслав.
Там може да видите макети на града и на царския дворец. Изложени са архитектурни орнаменти и части от разкритата рисувана керамика. Особен интерес представлява Преславското златно съкровище, изложено в отделна зала.
Музеят е с работно време и входни такси, които може да проверите тук.
Комплексът, включващ Златната църква, останките и музея на Велики Преслав, е сред стоте национални туристически обекта на България.
До него води асфалтов път, има указателни табели. Местоположението му посочваме тук. А друга величествена църковна постройка от времето на Първото българско царство, която препоръчваме да посетите, е Голямата базилика в Плиска. До близкия град Шумен пък интересни са скалните манастири, паметникът на създателите на България и Шуменската крепост. В района се намира също Мадарският конник и крепостта Овеч. Още интересни места в България ще откриете тук.
