Над стръмните брегове на река Канина, на западен склон в Дъбрашкия дял на Родопите са накацали къщите на Ковачевица. Ако обходите с поглед селото от възвишението в горния му край, ще Ви се стори, че преливащи се един в друг каменни покриви са покрили плътно планинския скат. Къщите са разположени толкова близо една до друга, че сякаш се прегръщат над тесните улички между тях. Широките им чардаци са надвиснали над покривите на по-ниско разположените от тях, за да може човешкото око да се наслаждава на красотата на отсрещния бряг на Канинска река.
Ждрелото на река Канина в участъка преди Ковачевица е едно от най-красивите места в тази част на Родопите.
То ще Ви омае още по пътя Ви към Ковачевица, много преди да сте стигнали селото. Когато влезете в него, ще Ви обхване онзи особен уют и задушевност, който кара всеки, дошъл тук, да се завръща отново.
Вървейки по малките улички в търсене на местни жители, които да разпитаме за пътя към Сини вир и Козия камък, стигаме до Жерковата къща. На вратата ни среща баба Ирина и ни кани вътре – без да ни е виждала преди, без да ни познава. Радва се на посетители като нас, защото туристите оживяват селото. Но ѝ е мъчно, задето съседите превърнали ковачевските къщи в хотели и разрушили чардаците им, за да направят повече стаи за гости.
Развалили и комшулука – онова тясно местенце между залепените една до друга къщи.
А през него можело да се провреш, за да идеш у съседа – ей така, без повод, за да си кажете няколко приказки и да се чуе какво се случва из селото. Баба Ирина е живата история на Ковачевица. Показва ни стара тетрадка, в която е записвала всичко, което помни и пази за селото. Нейните спомени едва ли ще намерят място в научните трудове, но ще Ви накарат да изживеете историята на селището през нейните очи.
Според писанията основаването на Ковачевица се свързва с идването на заселници от Велико Търново.
Дошли тук след падането на Търновското царство през 1393 г. Те създали няколко разпръснати една от друга махали, които към онзи момент все още не образували селище. Няколко века по-късно, в началото на ХVII в. тук се заселили българи от Рибново. Те бягали от безчинствата и опитите за насилствено ислямизиране от страна на османските нашественици. Тъй като Рибново било опожарено, те съградили тук своите нови домове и така се положило началото на днешна Ковачевица. Макар и високопланинско /с надморска височина от 1050 метра/ мястото се оказало много приветливо за търсещия спасение народ. Тук, за разлика от много други селища под Османско владичество, не се установила турска администрация и това спомогнало за будното развитие на селото като просветен и религиозен център.
И до днес в Ковачевица е запазена църквата „Свети Никола“.
Обявена е за архитектурен, художествен и културен паметник от национално значение. Строена е в периода 1841 г. – 1847 г. Подобно на останалите църкви, градени през това време в страната, е вкопана в земята съобразно изискванията на турската власт. Храмът е наречен на свети Никола – покровител на пътниците, бежанците и гурбетчиите, каквото е и преобладаващото местно население.
Интересна е историята за създаването на църквата. Според мълвата принос в това начинание има местен търговец, който работел като личен бръснар на султана. Към него се обърнали съселяните му, за да ходатайства за разрешение за строеж на храм, което по онова време било особено трудна задача. За учудване на всички, обаче, той успял да издейства такова и то лично от султана, който поставил едно важно условие – градежът да е вкопан в земята и да не се вижда твърде много. Така ковачевци построили църквата в ниския край на селото, а по-късно, през 1900 г. храмът се сдобил и с камбанария. Културният подем на селото през Възраждането се потвърждава и от факта, че тук през 1820 г. е създадено първото килийно училище в Неврокопско, а по-късно, през 1854 г. е открито и светско училище в къщата на учителя Никола Банев.
Възраждането дава своя принос и по отношение на строителството и архитектурния облик на Ковачевица.
Селото става център на архитектурната школа на Югозападните Родопи. Ковачевските къщи са типични родопски къщи – солидни каменни постройки със специфична, но същевременно проста зидария. Технологията на градеж се основава на подредени недялани камъни, споени помежду си с размекната пръст. Така майсторите дюлгери изграждат масивни каменни постройки, здрави и неподвластни на времето, които впечатляват с мащаба и размаха си и днес.
Присъщи на родопския архитектурен стил са и каменните покриви на домовете. Те са покрити с плочи от камък наместо керемиди и създават онова особено усещане за уникалност в архитектурно отношение. Къщите са строени на два или три етажа. Първият е бил предназначен за стопански постройки/за животните/ или за търговски цели /дюкяни/. Вторият е бил отреден за жилищни нужди. Голяма част от къщите са с чардаци, наддадени над покривите на по-ниско разположените от тях. Постройките са градени над тесни калдъръмени улички и дори лекото наддаване на горните етажи и покривите им създава усещането, че те сякаш се докосват над главите Ви, докато вървите по калдъръма.
Със своята архитектурна самобитност Ковачевица определено е заслужила мястото си сред архитектурните резервати на България.
С автентичния си вид и съхранено минало Ковачевица е притегателно място за многото туристи, които веднъж посетили селото, зе завръщат отново и отново тук. Постоянните ѝ жители да са не повече от 50 души. Но тук ще срещнете мнозина, решили да дойдат, очаровани от магията на селото. Не е случаен и фактът, че в Ковачевица са снимани над 20 филма, след които „Мъжки времена“, „Мера според мера“, „Бяла магия“.
А макар обликът на селото да се свързва основно с Възраждането, не бива да се пропуска обстоятелството, че животът тук датира много отпреди това.
В местността Козия камък, на няколко километра североизточно от селото, е открито тракийско светилище от I хил. пр. Хр., а в близост е преминавал и античен път, свързващ Никополид ад Нестум с Филипопол.
Интересна е и легендата за името на селото. Според преданията един от преселниците, дошли тук през XVII век, е Марко Ковача. По онова време селото било разделено на две части – Горна /Банева/ и Долна /Арнаутска/. Марко живеел в Горната махала, бил изкусен майстор известен сред съселяните си. А а жена му Гина хората търсели за съвет и помощ. Когато някой тръгнел за Горната махала, казвал: „Отивам при Ковачевица“, и така с времето се наложило името на горната махала, а по-късно и на селото.
Днес Ковачевица ще Ви омагьоса с красота и чар, какъвто може да усетите само тук.
Ще Ви заплени с легендите и преданията си, ще Ви омае със съхранения си родопски дух. Селото се намира на около 25 километра от Гоце Делчев. Достъпът е по асфалтов път. Има указателни табели.
Пътят Ви към Ковачевица минава през друго автентично българско село – Лещен. А шосето лъкатуши над стръмните брегове на река Канина, която може да съзерцавате от създадени за целта панорамни площадки. На няколко километра северно от Ковачевица се намира Синият вир – страховита бездна, издълбана от водната стихия. Още по на север, в местността Беслет може да стигнете до Козия камък и Каялийските скали. По пътя си към тях не пропускайте също Посечената невеста. В близкото село Гърмен ще видите Вековните /наричани още Заградски/ чинари и останките на античния град Никополис ад Нестум. За тях и за още от невероятните места в Родопите и България разказваме в книгите си тук.
