В полите на Югозападните Родопи, между реките Канина и Места, преди деветнадесет века император Марк Улпий Траян изгражда своя „град на победата при Места“ или Никополис ад Нестум. Това се случва през 106 г., когато императорските войски разгромяват тракийското племе даки. За да увековечи победата си и да остане името му, императорът не се поколебава и полага основите на впечатляващ град.
Той първоначално възниква на мястото на старо тракийско селище. Впоследствие се развива до такава степен, че се превръща в един от най-значителните градове, разположени на пътя, свързващ Егейския бряг с главния военен път Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и Филипополис (днешен Пловдив). Това, заедно с доброто му географско местоположение (в близост до големи пълноводни реки) благоприятства формирането му като център с икономическо, политическо и културно значение в периода на своя разцвет през II-VI век.
Никополис ад Нестум играе ролята на център и духовно средище за Западните Родопи от Античността до Средновековието.
Той е единственият римски античен град, запазен в Родопите от периода на римското владичество на Балканите. Обявен е за археологически и архитектурен паметник от Античността и Средновековието. Целият открит исторически комплекс се разпростира на около 14 хектара. Никополис ад Нестум е строен по образец на малоазийските градове. Двете главни централни улици се пресичат под прав ъгъл, заобиколени са от множество жилищни, религиозни и административни постройки.
При разкопките са открити около 280 метра крепостни стени. Част от първоначалната територия на града през IV век е заградена със стена с дебелина 2,40 м – 2,60 м. Крепостните стени са частично запазени като на места достигат до 5 – 6 метра височина. Изпълнението на зидарията е от типа opus mixtum – градени със споени с хоросан камъни, редуващи се с пояси от четири реда тухли. От разкритите крепостни стени изцяло е проучена южната, която е била изградена с четири кръгли кули. Южната порта е отворена в 40 метрова екседра, защитена с квадратни кули.
При проучванията в Никополис ад Нестум археолозите се натъкват на много артефакти.
Сред тях са основи от обществени и култови сгради и надгробни могили. В югоизточния ъгъл на укрепения град е разположено богато жилище с множество помещения. Жилището е било изградено преди да бъде издигната крепостната стена. Кухнята била най-голяма от помещенията, които са разположени около вътрешен двор с мраморна колонада (перистил) с покрит портик. При първоначалния план в центъра на двора е имало басейн (имплувий). Той на по-късен етап е превърнат във вътрешен двор, настлан с калдъръм. Намерените при археологическото проучване на място или нападалите архитектурни детайли – колони, бази и бази-постаменти са от колонадата на перистилния двор в последния период на съществуването на богатото жилище, тоест от V-VI век.
В близост до южната крепостна стена е открита баня. Тя е построена около 20-те години на IV век. Изграждането ѝ предхожда това на крепостната стена, a архитектурният ѝ план я определя като провинциална публична баня от блоков тип с хипокауст.
Отоплителната система – хипокауст, представлява завидно за времето си постижение на будната мисъл.
Върху настилка от един ред тухли без спойка са издигнати в 7 надлъжни и 7 напречни реда глинени тръби. Всяка от тях лежи на поставени една върху друга тухли, споени с хоросан. Върху горната повърхност на подпорите е изградена суспензура (един ред тухли с отвори, върху който е положен пласт от хигрофобен хоросан). Топлият въздух между помещенията е преминавал през засводени отвори. В стените на помещенията са били оформени кръгли вертикални отвори за отвеждане на дима. Котелът за топлата вода е вместен в ниша на помещението с топлия басейн. Водата под него е била пряко подгрявана от огнище, поместено между две тухлени стенички под пода на нишата.
В края на IV или началото на V век сградата е опожарена. Предполага се, че е унищожена от готските племена в края на Втората готска война. В края на V век отново е възстановена. Свидетелство за това е златна монета на император Зенон (474 г. – 491 г.), открита при разкопките. Предполага се, че банята е функционирала до края на третата четвърт на VI век.
Открити са и части от студен басейн (фригидариум) и топъл басейн (калдариум).
Намерени са останки и от помещение за масажиране и обмазване с масла след преминаване на процедурите в горещите помещения (тепидарий).
Разкрити са сектори от западната крепостна стена с U-образна кула и от източната крепостна стена с правоъгълна кула. От средновековната епоха са открити пещи за керамика, вкопани ями с фрагменти от битова керамика, метални предмети и монети. Открити са фрагменти от оброчен релеф на Тракийския конник, статуетка на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, над 95 златни и около 22 други монети както и стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен. Намерена е късноантична каменна пластика – олтарна маса, открита в руините в северозападната част на града. Масата представлява плитък диск с кръгла форма и диаметър 1,15 м. Изработена е от бял мрамор с добре полирана горна повърхност. По периферията на дъното обикаля бордюр с майсторски изработена релефна украса.
Несъмнено Никополис ад Нестум е един от най-пищните и богати за времето си градове.
В селището са сечени монети от времето на император Комод (180 г.- 192 г.) до управлението на император Каракала (211 г.- 217 г.). Намерените монети и оброчни релефи свидетелстват за почитането на божествата Зевс, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и речния бог Места и почитаните от траките Арес и Дионис. В края на VI век (577 г.) градът е разрушен от славяни и авари.
През IX-X век градът се възражда под името Никопол на Места и просъществува чак до XIII век, когато загива при походите на кръстоносците. През Късното Средновековие на част от мястото има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик. През османското владичество градското селище се измества на няколко километра на запад, като името му се запазва във формата Неврокоп (днешен Гоце Делчев).
Как се стига до Никополис ад Нестум?
Идвайки в село Гърмен в посока откъм Гоце Делчев античният град се намира непосредствено до пътя, вляво от него. Мястото е указано с табели, има обособен информационен център с паркинг отпред. Обектът е с работно време и входни такси.
Съвсем близо, само на няколкостотин метра от древния град се намират едни от най-старите дървета в страната ни. Това са вековните Чинари, наричани още Заградски чинари. През село Гърмен минава пътят за красивите родопски селца, съхранили типичната родопска архитектура – Лещен и Ковачевица. В близост е светилището Градището, както и архитектурният резерват – село Долен. За още от най-интересните места в Родопите може да прочетете в книгите ни тук.
