Костенурките при Фотиново са част от необяснимия скален свят на изпълнените със загадки Родопи. На територията на Източните Родопи се натъкваме на каменни светилища, храмове и древни обсерватории, създадени от хората, обитавали земите ни хилядолетия преди нас. Доскоро приписвани изключително на траките, днес тези човешки творения се датират от времена много преди тракийската цивилизация. За голяма част от тях се предполага, че са създадени и функционират активно още през VII-VI хилядолетие пр. Хр., а по-късно цялата светилищна система е доразвита, така че в съвкупността си представлява сложна структура с непознато досега предназначение, разположена на територията на Източните Родопи.
За обществата, създали тези паметници, се смята, че са притежавали завидни за времето си астрономически познания, както и изумителни каменоделски умения. Светилищата са изсичани в скалите – някои на ниски и леснодостъпни места, други във високи стръмни масиви.
В по-голямата си част се състоят от скални ниши, басейни, пещери, стълби, олтари, тронове, а някои представляват зооморфни изображения, каквито са костенурките при Фотиново.
В околностите на село Фотиново, само на 500 метра от последните му къщи, до самото шосе при стария разклон за Златоград и Кирково, на площ повече от два декара са се съхранили невиждани по размерите си скални костенурки. Формите дотолкова наподобяват корубите на водни костенурки, че няма спор относно това, че именно това древно животно на планетата ни са издялали умелите творци.
Три от тях са ясно различими и запазени, а от четвъртата са запазени улеите, които обозначават плавниците и главата. Най-голямата костенурка е с размери 7,6 метра на 5,35 метра. Крайниците, главите и опашките им са представлявали улеи за стичане на водата. Те следват естествените очертания на скалата, която човешката ръка е дооформила. Счита се, че мястото е нарочно търсено, а корубите са така издялани, че водата да се стича от по-високата към по-ниската част. Предполага се, че водата е обливала костенурките и се е стичала по улеите на крайниците им, а корубите са се издигали над повърхността. Вероятно водните костенурки са олицетворявали непроучен към момента култ към водата, която е имала жизненоважно значение още тогава. Върху корубата на една от тях личи олтар с неясно засега предназначение.
Смята се, че скалните изображения на костенурките при Фотиново са създадени през V – ІІІ хил. пр. Хр.
Макар и недостатъчно проучени към момента, костенурките край Фотиново са много интересни. Те стоят мълчаливо край пътя, сякаш в очакване да бъдат разкрити тайните и загадките им. А потайни и непознати места близо до костенурките при Фотиново има в изобилие. Още едно зооморфно образувание е Крокодилът до село Бенковски. Там се намират и неразучените скални гробници – Провиралката и тази при с. Мъженци. Западно от Фотиново се намира очарователният Златоград, известен с празника на чевермето. Над село Кушла се намира слабо известният Скален мост. За всички тях и за още интересни места в Родопите може да прочетете в книгите ни Мистерии и загадки в Родопите, 66 забележителни места в Родопите, Фото пътеводител на Западни Родопи:
Как се стига до костенурките?
Костенурките се намират в района на с. Фотиново, община Кирково. Движите се по основния път към Маказа и хващате отклонението за Златоград, минавате през с. Хаджийско и следвате посоката за с. Кирково, пътят за което минава през с. Фотиново. Минавате през Фотиново и търсите стария разклон (питайте за стария път) за Кирково и Златоград. Костенурките се намират непосредствено до шосето и се виждат от пътя. Местоположението им в Google Maps посочваме тук.
