Кога, от кого и как са били изсечени в камъка древните гробове? Дело на траките ли са те или предшестваща ги цивилизация е оставила своя отпечатък по нашите земи? За кои представители на обществото са били отредени и оставяни ли са в тях безценни богатства? Защо размерите им са толкова малки и възможно ли е всъщност в каменните легла да не са полагани хора?
Къде в Родопите могат да се видят гробниците и вярно ли е, че повечето от тях и до днес остават скрити от нашите очи?
Тракийските гробници в най-ранния период от тяхното създаване били изсечени в скалите. Най-старите датират от ІІ хилядолетие пр.Хр. Те са различни по форма и размери и са открити на много места из Източните Родопи. Обикновено се състоят от едно помещение, входовете им са ниски, тесни и заоблени или с трапецовидна форма. Някои са изсичани високо в скалите, други са намерени в ниски и достъпни участъци. В някои от гробниците е имало жлебове, в които са закрепвани каменни плочи, изпълняващи ролята на врати, които да ги затварят. В част от тях има специално оформено ложе (ковчег) и ниши край него, в които са се поставяли дарове и любими вещи на починалия.
Поради малките размери на някои от гробниците и невъзможността в тях да се положи човешко тяло с нормален ръст, се счита, че погребенията са се извършвали чрез трупоизгаряне, а в гробниците са поставяли останките и урната с праха на починалия. Предполага се, че гробниците са били привилегия само за членовете на висшето общество, докато за обикновените хора са били предназначени трапецовидните ниши, в които се е полагал само прахът без дарове и други вещи.
В непосредствена близост до част от скалните гробници често се откриват и култови ниши.
Това дава основание да се предполага, че последните целно са били изсичани до мястото, където е погребан някой от тракийските вождове или жреци. В подкрепа на това могат да бъдат посочени Глухите камъни, където на масива в съседство на двете гробни камери са издялани множество трапецовидни ниши. Гробниците на Глухите камъни бяха едни от първите, които видяхме при посещенията си в Източните Родопи. За тях съм разказвала в блога си тук.
Друга ярка, макар и слабо позната, гробница е Поп Мартиновата дупка в подножието на Орешари.
Над нейния свод също се наблюдават ниши. Интересен е фактът, че техният брой – дванадесет, заедно със самата гробница, формира фаталното чисто тринадесет. Това бе едно от най-трудно откриваемите за нас места в Родопите. За него също съм разказвала в първия си блог тук.
Най-популярната и посещавана гробница в Родопите е тази в светилището на Орфей при село Татул. Но планината крие още потайни и трудно откриваеми каменни легла.
Сред най-интересните скални гробници в Източните Родопи са:
Гробниците в масива Ак кая до село Пчелари
Едни от най-красивите и впечатляващи скални гробници са тези в района на село Пчелари, на около 2,5 километра югоизточно от селото. Намират се в масива „Ак кая” и са открити от Хасковския краевед Борис Колев. Името на скалния масив, в който са изсечени, подобно на много други обекти в Източните Родопи, идва от турски и се превежда като „бялата, светлата скала” – от „ак” – бял и „кая” – скала. Названието идва оттам, че масивът е изграден от светли на цвят вулканични скали. Те са лесно податливи на ерозионни процеси и в следствие на изветряването са придобили причудливи форми. В „Ак кая” са изсечени две пещероподобни гробници.
По-голямата и по-впечатляваща скална гробница е Кара Ин.
В превод от турски името ѝ значи „черната дупка”, идва от „кара” – черен и „ин” – дупка (използвана още и за пещера). Тя е издълбана в по-меките ерозирали части под голяма скална козирка. Гробната камера е с трапецовиден план, а горната ѝ част е оформена куполовидно. Входът ѝ също е трапецовиден и е обърнат на юг. Гробницата се състои от камера с дължина 2,40 метра, ширина на страните 1,80 м. и 2,30 м. Висока е 1,80 метра като при входа височината достига 1,95 метра. Подът е равен, а ъглите са заоблени. От гробницата се открива прекрасна гледка към долината на река Арда.
Останките от гробниците се намират на около 2,5 километра от с. Пчелари и са сравнително близо до асфалтовия път между селата Долно Черковище и Пчелари. Пътеките до тях, обаче, почти са се изгубили и вече са трудно забележими и обрасли с храсти. Ако сте решили да ги посетите, имайте предвид, че ще Ви се наложи да се провирате през храсталаци и обрасли с тръни участъци.
Едната Ви възможност за достъп е като поемете по пътя между село Пчелари в посока Долно Черковище. Излизате от село Пчелари и преди да стигнете до Пчелния камък завивате вдясно от асфалтовия път. На мястото, откъдето трябва да се отклоните има знак за паркинг със стрелка. От там поемате по черен път и след около 2,5 км. ще стигнете до малка постройка насред полето. Нейните координати посочвам тук. От нея добре се вижда масивът отсреща, където се намират гробниците. Координатите на гробницата Кара Ин посочвам тук. За да стигнете до нея, трябва да минете през полето и гората.
Другата Ви възможност е да подходите от горната страна и да се озовете над гробниците. От асфалтовия път трябва да се отклоните по черен път, който минава директно през нивите. Координатите на отклонението посочвам тук. Трябва да прекосите полето и да се спуснете надолу към масива по стръмна пътека като следвате координатите на гробниците тук. Този достъп е по-труден, тъй като практически гробниците ще се окажат под Вас и няма да ги виждате, но следвайки координатите, ще се ориентирате. По пътя си ще забележите и интересно наподобяващо целувка скално образувание.
Гробниците при село Скалина.
В горите, обграждащи Джебелското село Скалина, са скрити две особено интересни гробници. По-голямата е с добре оформено „легло“ във вътрешната си част, а на външната ѝ стена личат следи от жлеб, вероятно осигуряващ затварянето ѝ с врата или подобно съоръжение. Размерите ѝ са дотолкова големи, че успяхме да влезем в нея. Намира се в горски участък, източно от Скалина. Местоположението ѝ в Google Maps посочваме тук.
Втората гробница се състои от две камери – голяма предна и малка задна. Поради твърде ограничените размери на задната ѝ част се предполага там да са полагани по-скоро дарове, принасяни при погребението. И тук, както при първата, се виждат отпечатъците от жлеб за затваряне на камерите. Тя е доста по-малка от другата и влизането във вътрешността ѝ не е възможно. Отстои на минути от по-голямата гробница, в същата гора. Местоположението ѝ в Google Maps посочваме тук.
Ако решите да откриете двете каменни гробници, трябва да подходите от с. Скалина и да тръгнете по пътя за с. Душинково. Скоро след края на Скалина ще видите няколко чешми вдясно на пътя. При някоя от тях може да оставите автомобила и да навлезете нагоре към гората, а оттам да следвате координатите.
Гробницата край село Равен
Зад гърба на Адам кая – Човекът при Момчилградското село Равен е скрита добре оформена скална гробница, за която не се знае почти нищо. Въпреки сравнително големите си размери и лесния си достъп (на открит участък до крайните къщи), тя е останала непроучена и ако не са случайно запътилите се посетители към Адам кая, едва ли би привлякла внимание. Входът ѝ е с височина 1,40 м. и ширина 1,00 м., което позволява безпрепятственото влизане вътре, а размерите на гробната ѝ камера са диаметър около 2,50 м. и височина на купола 1,70 м. Ориентирана е на изток. Намира се в южната част на селото. Местоположението ѝ в Google Maps посочваме тук.
Гробницата до село Бенковски
Сред местното население е известна като „Дупчен камък“ или „Провиралката“ и точно за това име трябва да попитате, ако искате съдействие в селото. Лесно ще я отличите от всички подобни гробници по поставената в средата ѝ стълба и остатъците от дрехи, завързани на дървото пред нея.
Куполът ѝ е пробит допълнително и така се образувала дупка, провиралка, за която местните жители вярват, че лекува различни болести, ако се промушиш през нея и завържеш парче плат от дрехата на болния. Ритуалът изисква да се измушат три пъти през отвора, а парчето плат е символ на „завързаните“ за дървото болежки, които трябва да напуснат човека и да си останат вързани за дървото – там, където е сложена дрехата.
За да стигнете до гробницата, трябва да подходите от с. Бенковски. Поемате по пътя, който се отделя от центъра на селото в посока север към с. Мъглене. Гробницата се намира на около 300 – 400 метра вдясно от този път, през поляните. Местоположението ѝ в Google Maps посочваме тук.
Гробницата при махала Мъженци
Тя е добре запазена, с ясно оформен вход, по който могат да се видят следи от жлеб. Вероятно отворът ѝ е бил затварян с плоча. Има куполообразна форма и отдалеч наподобява пещера, появила се незнайно как насред поляната.
Лесно ще я откриете като подходите от махала Мъженци на с. Бенковски. Трябва да стигнете при крайните къщи, където да оставите автомобила, и да поемете през ливадите надясно. Пътят минава покрай каменни беседки и чешми, някои от които пресъхнали.
След около километър ще видите гробницата. Местоположението ѝ в Google Maps посочваме тук.
Гробницата пред село Морянци
Тази малка скална гробница се намира преди да влезете в селото, точно до пътя. Възможно е обаче да не я забележите, тъй като мястото е обрасло и занемарено. Тя има добре загладени вътрешни стени и отвор, който ерозионните процеси в по-ново време са дооформили. Ще я видите вдясно на асфалтовото шосе. Местоположението ѝ в Google Maps посочваме тук. Много близо до нея се намира и интересната пещера Вулвата.
Гробниците на Хамбар кая
Некропол от три скални гробници се намира в местността Хамбар кая в близост до с. Долно Черковище. Те са вкопани в горната част на скалата. Счита се, че са били покрити с каменни плочи и че съществуват връзки и зависимости между тях и онази, която е известна като Поп Мартинова дупка. Една от най-забележимите прилики е трапецовидната форма, която можем да откроим. Друга обща характеристика е наличието на култови скални ниши в близост.
Хамбар кая е лесно достъпна и се вижда от пътя между селата Долно Черковище и Пчелари. До пътя има изложбена зала /нефункционираща/, и информационни табели пред нея. Зад двора на постройката започва пътеката за Хамбар кая – малко обрасла, но все пак забележима. Вървите по нея и след около 200 метра ще се озовете в подножието на скалата.
За да видите гробниците, трябва да се качите горе на масива – по пътека, която се извива и върви от източната страна (вдясно) на скалата, плътно до нея. За голямо съжаление през последните години Хамбар кая все повече се скрива от хорските погледи и чезне измежду гъсто избуялите треви и храсти. Местоположението ѝ в Google Maps посочваме тук.
Въпреки честите ни посещения в Източните Родопи, оставаме дълбоко убедени, че малките скални гробници дълбоко пазят своите тайни и е трудно да бъдат разгадани. Ние се опитахме да направим това и за тях разказваме в книгите си Мистерии и загадки в Родопите, 66 забележителни места в Родопите, Фото пътеводител на Източни Родопи:
