В малко гранично селце в Родопите почти не са останали хора, но пък природата пази красиви пейзажи, скални феномени и… още нещо.
В най-южните части на Родопите, почти на границата ни с Гърция се намира село Кушла. То е слабо познато, с постоянно намаляващо население (стопено до трийсетина души) и почти непосещавано от туристи. Такава е ситуацията допреди няколко години, когато се разчува, че в околностите на селото има внушителен скален мост, а в близост до него – земята пази специална пръст с лечебни цели.
И така, водени от любопитство и желание да се докоснем до малкото останали и за нас самите непознати места в Родопите, поехме към Кушла. Направихмо го на връщане от празника на чевермето в Златоград. За по-малко от час сменихме шумната празнична обстановка с малкото притихнало селце, сгушено там някъде сред планинските гънки, съвсем на границата ни с Гърция.
До село Кушла води тесен живописен път, по който е малко вероятно да срещнете други туристи.
И тъкмо в това открихме голямото очарование на това иначе неизвестно селце. Когато пристигнахме в Кушла, разбрахме, че сме се озовали в едно от многото обезлюдяващи се, но все още живи села в Родопите. Разликата с близкия Златоград беше драстична. В Кушла цареше такова спокойствие, че ако не бяхме срещнали случайно двама от неговите жители, които да разпитаме за района, вероятно нито щяхме да разберем нещо за мумийото, нито пък щяхме да открием Скалния мост.
В Кушла наричат скалния мост „Божи мост“, а целебната кал – мумийо.
Скалният мост е на около час път от селцето, който може да се измине само пеша. Трябва да поемете по тясна стръмна пътечка зад чешмата в края на селото. Тя ще Ви изведе на билото над Кушла. От там следвате пътеките – първоначално вляво, а след това при двата кладенеца вдясно. Тоест кладенците остават леко под Вас от лявата Ви страна, като пътя след това минава през дъбова гора. Липсват табели, обозначения и маркировки, затова съветваме внимателно да разпитате за маршрута или да потърсите познаващ района придружител. Пътят към Скалния мост минава край различни скални масиви с издълбани в тях дупки, ниши, овални форми, с образи, оприличавани на хора и животни. Местоположението в Google Maps може да видите тук.
Самият Скален мост при Кушла е с действително внушителни размери.
Кръглият му отвор е с диаметър 25 м, а скалната му дъга е висока 15 м. Той не е проучен и няма информация за това кога и как се е появил. Предполага се, че е бил голяма скална ниша, чиито козирки са паднали от двете страни. Под свода му се намира едър камък, наричан трона, а в западната му страна има пещера-утроба, която се предполага, че е била обитавана през древността. Признаваме, че не успяхме да уловим в един цял кадър целия Скален мост. Размерите му са наистина големи и озовавайки се под свода му, ще се убедите в това.
В околностите на Скалния мост над Кушла се добива така нареченото мумийо.
Това е черна пръст, която се разтваря във вода, за да се получи кал. С получената смес се налага болното място и се превързва. Няма доказателства дали и как мумийото цери. Но местни жители твърдят, че то лекува всякакви травми и счупвания на костите. Казват и че в Кушла мумийото се прилага, откакто се помнят.
Селцето е атрактивно не само заради моста и мумийото, но и заради особената си изолираност. Тя се дължи не само на граничната зона, в която се намира, но и на неподправената природа. Ако сте любители на изолираните, малко известни и слабо посещавани места, то Кушла с нейния Скален мост би била интересна за Вас. Интересни биха били и костенурките при село Фотиново. Но ако повече Ви влече масовият туризъм и популярните дестинации, по-скоро се отправете към Златоград и провеждащия се там празник на чевермето. За тези и за още от атрактивните части на Родопите разказваме в книгите си 66 забележителни места в Родопите и Мистерии и загадки в Родопите:
