Кара ин е сред слабо познатите, но пък интересни и необичайно изглеждащи водопади в Източните Родопи. Тук е редно да спомена, че в източните ниски части на Родопите водопадите са рядкост. При това, където ги има, те са слабо пълноводни. Ако искате да ги видите течащи, трябва да ги посещавате през пролетта или след обилни валежи.
Такъв е и Кара Ин – през по-голямата част от годината той е сух и трудно бихте го определили като водопад.
Грабващо вниманието при него са високите, наподобяващи сглобени блокове скали. Те са правилно и равно оформени, сякаш някой целно е изваял гладките им повърхности. Разбира се, в никакъв случай не можем да говорим за човешка намеса. Природата сама е сътворила необичайния облик на скалните късове. Каменните откоси на водопада Кара Ин са много близки по вид до скалите на Дяволския каньон под стената на язовир Студен кладенец.
Скалните блокове на водопада Кара Ин образуват своеобразен венец.
Под него се намира ниша, която местните жители определят като пещера. Много интересно за мен бе предназначението, с което преди десетилетия се е използвала тя. През 1958 г. в района, подобно и на останалите селища в България по това време, основават ТКЗС-тата. Нямало обаче къде да държат събраните от околните села овце, тъй като все още сградния фонд на ТКЗС-то не бил изграден. Затова многочислените стада овце, тогава наброяващи между 150 и 200 глави добитък, настанявали под свода на Кара Ин.
От тук тръгва и името му – от „ин“, използвано за дупка, за пещера, и „кара“, значещо тъмен, черен, каквито на цвят са скалите.
Това ни разказа местен жител на село Долна кула, когото срещнахме по пътя. Питахме ме го още откъде идва името „водопад на сътворението“. Той повдигна рамене, подсмихна се и отговори: „Ами такива като вас, туристи, го измислиха“. И действително, на мен, доколкото познавам езика на местните хора в Родопите, подобно новозвучащо име /“водопад на сътворението“/ ми изглежда не на място. И независимо от това, че е добило популярност в интернет през годините, смятам, че точното име, с което следва да се назовава водопадът, е именно оригиналното Кара Ин.
Посетихме Кара Ин в най-сухото време на годината. Месеци наред тук не бе падала и капка дъжд.
Но забелязах, че под основите му, в нишата, които местните наричаха пещера, имаше поставени от хората кофи. Те бяха пълни с вода, която се стичаше на капки от свода. Не разбрах какво бе предназначението на съдовете и с каква цел събират водата. Дали за да пият животните, минаващи от тук, или заради някакво поверие, както на други места в Родопите, където хората оставят парче плат от дрехите си за здраве в близост до чешми, извори и стичаща се вода. Видях също оставени до тях малки икони. Което ме озадачи, тъй като преобладаващото население в района са мюсюлмани. Искаше ми се да попитам за това човека, когото срещнахме, но по пътя си обратно не го видяхме.
Къде се намира Кара Ин и как се стига до него?
Ориентир за местоположението е село Долна кула. В общи линии трябва да се движите по главния път Момчилград – Крумовград и при Горна кула да се отклоните на север. Подминавате село Долна кула и продължавате по поречието на река Крумовица все на север, докато стигнете до махала Метла. Координати на мястото, до където може да стигнете с автомобил, посочвам тук. До Кара Ин трябва да продължите по пътека, която в началния си участък е малко по-стръмна, но после става по-полегата. Координати на самия водопад посочвам тук. Принципно достъпът не е труден, дори и за деца.
Районът, в който се намира Кара Ин изобилства от интересни места. Много близо е село Морянци, където е пещера Вулвата. Малко по-отдалечена и изключително трудно достъпна е впечатляващата Шан кая до село Сладкодум. Под стената на язовир Студен кладенец е Дяволският каньон. В участъка, където река Крумовица се влива в Арда, се намират Кован кая /Пчелен камък/, пещерата Гоук Ин, поп Мартиновата дупка, уникалните гробници край село Пчелари. За тях и за още от неизвестните, но атрактивни места в Родопите разказвам в книгите ни тук.
