Чували ли сте за Дяволския каньон в Родопите? Мястото с приближени една до друга скали и бездънни водни басейни между тях. Вярно ли е, че тъмна сила стои зад създаването му и че малцина са успелите да прескочат на отсрещния бряг?
Дяволският каньон с неговите абразивни кладенци е едно от най-странните места в Родопите.
Ако застанете на стената на язовир Студен кладенец при едноименното село и погледнете към коритото на Арда, ще Ви се стори, че реката е пресъхнала. Сякаш изведнъж е изчезнала и на нейно място са останали напукани от слънцето речни наноси. Привидно пресъхналият участък може да бъде асоцииран и с лунен пейзаж от фантастичен филм.
Ако слезете долу в ниското обаче, ще установите, че реката не е пресъхнала. Напротив, водите на Арда лъкатушат между скалите и упорито си проправят път под тях. Сякаш водата в този участък не се движи по речното корито, а под него. Тази зрителна измама се обяснява с факта, че между големите откоси са се образували басейни с дълбочина до 25 метра. Скалите от двете им страни са толкова близко разположени една до друга, че сякаш с един скок и ще се озовеш отсреща.
Според легендата през годините мнозина се опитвали да направят този скок над Дяволския каньон.
Но малцина се справяли. Само истински смелите, тези, които не се страхували от нищо, успявали да направят дяволския скок и да прескочат на отсрещния бряг. Останалите били повличани от тъмна сила към бездната. Твърди се, че били подмамвани от Дявола и че измамното място е негово творение. Само той бил в състояние да създаде толкова примамливо с красотата си, но опасно и гибелно място. Затова нарекли каньона „Шейтан дере“. Наименованието идва от „шейтан“ – турското название на Сатаната, и „дере“, използвано за река, за поток.
Научното обяснение за появата на Дяволския каньон обаче е съвсем практично и различно от легендите.
То е свързано с абразивното, стържещо действие на водата. Затова мястото е обозначено като „абразивни кладенци“. Това са водни басейни с различна големина. Някои – съвсем малки, с диаметър 20 см. и дълбочина 10 см. Други – с внушителен диаметър до 8 метра и дълбочина до 15 метра. Кладенците са разположени по цялото протежение на реката от язовирната стена чак до останките от стария мост под селото, наричан също Дяволски.
Големите дупки в скалите на Дяволския каньон имат древен произход.
Преди милиони години тук е имало активна вулканична дейност, в резултат на която след изригванията се образували кратери. По-късно те били отчасти разрушени от водата. Преди построяването на язовира река Арда била достатъчно буйна в този участък, за да пренесе отломките по пътя си. Те се сблъсквали със скалите и по своеобразен начин ги стържели и разяждали. Така възникнали големите процепи и отвори.
Може да слезете до тях по пътека, тръгваща от спирка на пътя малко след язовирната стена. Има указателна табела за абразивните кладенци. Слизането по нея отнема само 5 минути, а когато сте долу, може да се придвижите към стената, за да видите кладенците. Целият участък от нея до така наречения Дяволски мост е много интересен. Но ако не Ви се слиза, може да го наблюдавате и отгоре – от пътя между селата Рабово и Студен кладенец.
За Дяволския каньон и абразивните кладенци съм разказвала още в първия си блог тук. Посетихме го в най-горещите летни дни от годината. Сушата и жегата бяха надвиснали над всичко наоколо и водите на Арда бяха малки. Предполагам, че при пълноводие Дяволският каньон изглежда по-различно. На мен неговите скали много ми приличат на тези, от които е изграден Кара Ин, намиращ се в близост.
Около Дяволския каньон има много интересни, макар и слабо познати местенца. Препоръчвам да посетите красивите скални гробници при село Пчелари и Пчелния камък. Тук се намират и две пещери с издълбани във вътрешността им скални ниши. Това са Гоук Ин и Вулвата при село Морянци. За тях и за още от най-интересните места в Родопите разказвам в книгите си тук.
