Беглик таш е вероятно най-популярното, най-посещавано и най-коментирано скално светилище на територията на Странджа. Често, дори и на информационните табели, го означават с едно цяло име – Бегликташ. По-правилно му име обаче се състои от две части – Беглик таш. Първата от тях – „беглик“ е с турски произход и означава вид данък, събиран от населението в Османската империя. Плащал се е за всяко притежавано животно в натура. Конкретно на Беглик таш, на големите камъни се е извършвало преброяването на добитъка за определянето на налога. Втората част от името му – „таш“ също е с турски корени и се използва за камък, скала. Ако трябва буквално да се преведе „Беглик таш“, това би означавало камъните или скалите, на които се отчита и събира данъкът.
Беглик таш се е превърнал в толкова интригуващ обект за туристите, че през годините все повече и все по-различни са теориите за същността му.
Струва ми се, че при представянето му в медии и социални мрежи фантазиите осезаемо надхвърлят научните факти за него. За Беглик таш може да прочетете много и все различни неща. Едно такова е твърдението на екстрасенси за мощна енергия, която усещат тук. Подобно на него е това, че Беглик таш притежава тайнствена връзка с космоса и с извънземни цивилизации. Не липсват и вярвания, че Беглик таш е място, което сбъдва желания, че който се промуши през тесния скален процеп ще бъде дарен със здраве и благоденствие. В най-силна степен са превъзнесени очакванията на иманярите да открият скритото съкровище на Вълчан воевода някъде под камъните на светилището.
И докато разказите за Беглик таш развиват фантастичното в образа му, то научните проучвания открехват мъничко завесата за произхода му.
Всъщност археологически и исторически обследвания тук са правени малко и със скромен мащаб. В допълнение трябва да се отбележи, че през 50-те години на миналия век районът е функционирал като каменоломна за добив на материал за направа на павета. Това съвсем е заличило голяма част от артефактите. Същевременно достъпът до обекта е напълно свободен извън официалните часове с входни такси и често на Беглик таш са се събирали различни групи хора. Една част от тях са местили камъните като са ги нареждали в различни фигури по тяхно усмотрение. Друга част са унищожавали в различна степен скалите, докато са организирали своите събирания. Накратко, научните факти за Беглик таш са много по-малко от предположенията и догадките.
Днес за Беглик таш е изработен общ план за разположението на камъните в светилището, който, макар и научен, остава интерпретация.
И така, един от първите обекти, непосредствено след входа, е така нареченото „брачно ложе“. Това е камък, оприличаван на легло. Предполага се, че тук ритуално се е представял съюзът между Бога Слънце и Богинята Майка по време на лятното слънцестоене. „Жертвеникът“ е оформен като площадка, тип ложе. Едната му част, тази от югоизток, е издялана във вид на възглавница. Това определя посоката на глава към мястото, откъдето изгрява слънцето.
Следва тронът, който е много притегателен за посетителите на Беглик таш.
Тук мнозина от туристите обичат да сядат и да позират за снимки. Тронът е каменен блок, в който е издълбана седалка. Смята се, че на нея е сядал жрецът или жрицата, които са ръководили церемониите. Така нареченият трон е бил позициониран на по-висока скала, но днес е паднал на земята.
След него е менхирът – голям заоблен камък. Върху него е изсечена „божествената стъпка“ на Бога Слънце като е ориентирана в посока изток-запад. Допуска се, че стъпките са били направени, за да може върху тях да застават участващите в ритуала просветени членове. Възприемани са като специални, свещени места.
В средата на условно оформения кръг на Беглик таш е свещената площадка.
На нея са разкрити различни символи, пресъздаващи двете начала в природата – мъжкото и женското. Оформени са скални вани, наричани шарапани. Подобни на тях и дори по-ясно изразени, се срещат на много места из Източните Родопи. Тяхното предназначение е доста спорно. От това, че са създадени с ритуална цел за отцеждане на дъждовна вода, вино, та дори кръв от животински жертвоприношения до съвсем практичното, че в тях се е мачкало гроздето преди направата на вино.
На съседен камък е издълбана още една стъпка, твърди се – на Богинята майка. Откровено казано, стана ми чудно как така археолозите определят чии са стъпките. Кои са на Бога Слънце и кои на Богинята майка. Струва ми, че подобни, пък макар и научни интерпретации си остават в крайна сметка интерпретации без аргументи и факти.
В средната част на кръга на Беглик таш се намира още една композиция, означена като „звезден куп плеяди“. Това са няколко кръгли дупки с неизяснено напълно значение. Оприличават разположението им на съзвездието „Плеяди“ и оттам тръгват и предположенията, че ямките са имали важна култова роля в светилището.
Интересен е посеченият камък, който напълно отговаря на името си.
Това е относително голям заоблен скален къс, който е правилно разцепен. Причината за това са каменоломните дейности извършване тук през 50-те години на миналия век.
Една от най-атрактивните части на Беглик таш е Апостол таш.
Тук със сигурност ще видите туристи, които не само позират за снимки, но и надничат през тесния процеп, за да видят възможно ли е човек да се промуши през него. Големият камък има сърцевидна форма. Той изглежда някак неестествено и нестабилно закрепен върху скалния къс под него. Между двата камъка е оформен дъговиден процеп. Предполага се, че от тук са преминавали просветените по пътя от земния към подземния свят, а който минел през отвора ставал безсмъртен.
Интерес представлява и слънчевият часовник. Той включва кръгли камъни, които са така подредени, че върху шест от тях сянката на слънцето да пада от главния олтар в различни части на деня. Така условно времето се отброява на шест части. Друг ключов долмен е свещената пещера-утроба. Приема се, че тя символизира утробата на Богинята Майка. Тук се извършва тайнственото раждане на главния жрец. След това същият се явява под арката на Апостол таш.
Лабиринтът на Беглик таш е едно от най-интересните негови части.
Това е „система“ от каменни блокове, които са така подредени, че да се излиза през два изхода. Левият се асоциирал с магическата посока, която отвеждала към царството на мъртвите. Десният водел към рационалното в живота. Особено внимание заслужава скалният процеп. Това е и мястото, което днес привлича много туристи, опитващи се да се промушат през него. Процепът е ясно и изключително правилно оформен между два високи вертикални блока. Отворът е много тесен и не са много хората, които успяват да преминат през него. Съвременните асоциации са, че само безгрешните, праведни и чисти души могат да се измушат оттук.
Последен елемент в структурата на комплекса е къщата на оракула. Тава е примитивна жилищна постройка, като е вероятно тя да е била обитавана от жреческото съсловие, обслужвало светилището.
Цялата система от каменни блокове на Беглик таш понастоящем не е напълно проучена.
Повече са въпросите и неразкритите обстоятелства отколкото фактите. И макар тази схема, подредба и описание на обектите на Беглик таш да е обозначена на всички информационни материали, тя остава в голяма степен непотвърдена. Бих споделила личното си мнение, че при интерпретирането ѝ туристическият интерес е надделял над научното и някак под негов натиск днес се пресъздава и самият Беглик таш.
При всички случаи обаче препоръчвам да отделите време и да го видите. Мястото е лесно достъпно с автомобил. Координатите му посочвам тук. Обектът е с работно време и входни такси. Но практически е възможно да бъде разгледан и извън този часови диапазон, тъй като мястото не е оградено и е достъпно от различни страни. Ние посетихме Беглик таш в началото на юни, на път за нестинарските игри в село Българи. Все още не беше така горещо, но видях няколко змии. Оглеждайте се къде стъпвате и бъдете внимателни.
Съвсем близо се намира и известният долмен „Змейова къща“.
Той е един от многото такива, пръснати из Странджа, но е единственият, който има статут на паметник на културата от национално значение. Намира се при паркинга, където е отбивката за Беглик таш. Долмените са скални паметници, ползвани за погребални цели от тракийските племена. Състоят се от добре оформени странични плочи и покрив. В народната памет се свързват с легенди за красиви моми и страшни змейове, които ги вземали за свои невести. Друг долмен, при това със същото име, има край село Евренозово.
Още от най-забележителните места на България може да откриете тук:
