Чудните мостове са огромни, естествено образувани от природните сили скални сводове. Те величествено се издигат сред вековните гори на рида Чернатица в Родопите. Скалните исполини са сред най-красивите и смайващи дъха красоти на Западните Родопи. С гордата си осанка те безспорно са утвърдили своето място сред стоте национални туристически обекта на България.
Чудните мостове в миналото са наричани с различни имена като до 70-те години са познати с името Ер Кюприя.
То идва от „ер“, използвано за земя, и „кюприя“ –значещо мост, още свод, и в превод обозначаващо земен (природен) мост. По-късно красиво изваяните от стихиите форми са наречени скални, още чудни мостове, с което си име са познати до днес. Пътят до тези пленителни забележителности се вие из планинските ридове на Чернатица, минава през напоени с боров аромат гори и открива панорамни гледки към тучни зелени полянки. Местността е обявена за защитена през 1961 г. с цел съхраняване на каменните сводове.
Чудните мостове са били изваяни от водите на буйна и пълноводна в миналото река.
Тя, проправяйки си път през големите скали, ги издълбала и оформила във вертикалните процепи пещера. След време сводът на пещерата изтънял и се срутил (предполага се в резултат на земетресение). А водите на реката отнесли по пътя си свлеклите се скални маси. Така природата изваяла чудните мостове, които спират дъха ни и днес. Скалните мостове се издигат на около 1450 м.н.в. в подножието на връх Голям Персенк (2091 м.н.в.)
Чудните мостове представляват естествени карстови образувания на разстояние около 150 – 200 метра едно от друго.
Големият, или „Горният“ мост, е дълъг 96 метра, оформя почти симетрична арка като западният му отвор е с огромни размери – височина 43 метра и ширина 48 метра, а източният е по-малък и е висок 15 метра и широк 7 метра. Сводът на моста е с дебелина от 15 до 35 метра в отделните си части. Долният, по-малък мост по същността си е проходна пещера с дължина 70 метра, височина на отвора до 30 метра и ширина между 2 и 4 метра. Дебелината на свода му е 25-35 метра, а дъното му включва прагове и ерозирали части.
Чудните мостове са формирани от действието на водата и отчасти от въздушните течения. И макар че причините и начинът на образуването им са относително ясни, не липсват поверия, които да ги свържат с приказни разкази.
Според една от легендите за мостовете в съседното село Забърдо живеел змей, който пакостял и често нападал стадата на овчарите.
Дълги години хората се чудели как да го спрат, но не успявали с нищо да му се противопоставят. Накрая се намерил млад буден момък от селото, който измислил как да надхитрят змея. Момчето натоварило едро охранено магаре, поставило в дисагите му прахан (силно възпламенимо сухо вещество от дървесни гъби) и го пуснало по горска пътека, която да го отведе право при змея. Змеят, който бил винаги гладен и много лаком, щом видял плячката, се облизал доволно и лапнал магарето наведнъж с товара му.
Той обаче не знаел, че веществото, което носи в дисагите си, ще се възпламени и ще запали огъня в гърлото му. Змеят се мятал отчаяно докато пламъците изгаряли тялото му, но нищо не могъл да стори. Строполил се мъртъв на земята, а селяните отдъхнали от тегобите си. Докато се мятал и търсел избавление, змеят наврял галавата си в скален процеп. След години, когато от тялото му останали само костите, хората разчистили мястото и така били оформени скалните отвори.
Днес някои дори оприличават горния свод на Чудните мостове с фигурата на змея.
Това са народните приказки, съхранени в паметта на местните жители. Дали наистина змеят е съществувал или не, не можем да кажем. Но това, което не буди и зрънце съмнение у нас, е невероятната природа и съхранената прелест на местността.
Как се стига до Чудните мостове?
Природната забележителност е ясно указана с табели от пътя Асеновград – Смолян. Трябва да тръгнете по отклонението за село Забърдо като след това пътят се разделя на две – за Забърдо и за Чудните мостове. Координатите им посочвам тук. Чудните мостове се намират в подножието на връх Голям Персенк в рида Чернатица. Те са на относително еднакво разстояние от градовете Асеновград и Смолян, които концентрират в околностите си множество забележителни места. По пътя си от Асеновград към Чудните мостове може да се отклоните до село Косово – малко китно селце със съхранена типично родопска архитектура. А в село Забърдо може да видите старовремското дървено виенско колело в центъра на селото. А още от най-впечатляващите кътчета на Родопите и България ще откриете в книгите ни тук.
