Басарбовският скален манастир е приветлив, красив, добре уреден и най-важното – действащ. На територията на България има немалко скални манастири и църкви. В блога съм разказвала за скалните манастири в Шуменското плато, за скалния манастир „Свети Никола“ при река Искър, за Ивановските скални църкви. Това, което отличава обаче Басарбовския скален манастир от останалите, е, че той е функциониращ и отворен за посетители.
Басарбовският скален манастир се намира при село Басарбово, само на десет километра от Русе.
Районът, където е разположен, е богат на скални религиозни комплекси. Най-известни сред тях са Ивановските скални църкви, създадени от монаси исихасти. Религиозното течение исихазъм е било добре развито по поречието на река Русенски Лом по време на Второто Българско царство. Наименованието исихазъм идва от гръцката дума исихия, която означава мълчание, тишина. Монасите исихасти вярвали, че странейки от светската суета и отдавайки се на мълчалива молитва, ще установят най-силно връзката си с Бог. Във варовикови и лесни за дълбаене скали те изграждали своите параклиси и килии.
Така, чрез извайване на скалите, бил съграден и Басарбовският скален манастир.
Точната година на създаването му не е ясна. Приема се, че той е правен във времената на Второто Българско царство. Но за пръв път информация за него се появява в Османските данъчни регистри около 1430 г. За ктитор на манастира се смята царица Теодора Басараб. Тя е първа съпруга на цар Иван Александър и е дъщеря на влашкия войвода Иванко Басараб.
След османските нашествия скалните обители, сред които и Басарбовският скален манастир, запустяват.
През XVII век в манастира се подвизава роденият в Басарбово светец свети Димитър Басарбовски. Именно неговото име носи днес светата обител. След смъртта си свети Димитър Басарбовски е погребан в селото, но по-късно са предприети действия мощите му да бъдат пренесени в Русия. Пътят на мощите минавал през Букурещ, където по това време имало чумна епидемия. След като мощите влезли в града, никой вече не умрял от чума. Жителите на Букурещ, сред които имало и българи, издействали мощите на свети Димитър да останат в града. Днес те се съхраняват в катедралата „Св. Св. Константин и Елена“.
След свети Димитър дълго време Басарбовският скален манастир няма монаси. Чак през 1937 г. тук се заселва монах Хрисант. Той възражда манастира и поставя ново начало в съвременното му развитие.
Днес Басарбовският скален манастир е добре уреден и поддържан.
Дворът му е красиво озеленен, а най-голямото негово богатство е кладенецът му. За него се твърди, че е изкопан от свети Димитър, а хората вярват, че водата му е лековита.
Друга интересна част от обителта са 48-те стъпала, които водят към нишата, където е спял Димитър Басарбовски.
До нишата се намира скалната църква на манастира.
Друго каменно стълбище отвежда към естествена пещера-костница. В нея е погребан монах Хрисант.
Днес Басарбовският скален манастир е сред стоте национални туристически обекта на България.
Той привлича множество посетители не само от страната, но и от съседна Румъния. Най-активни са обаче посещенията по време на храмовия празник на обителта, на 26 октомври – Димитровден.
Как се стига до Басарбовския скален манастир?
Достъпът до скалната обител е по асфалтов път като има достатъчно указателни табели. Координатите на манастира посочваме тук. В зимния период от октомври до март той е отворен от 8 до 17 часа, а през летния период от април до септември – от 8 до 19 часа. Достъпът е свободен.
Интерес в околностите на Русе представляват Ивановските скални църкви, както и пещера Орлова чука. А за безброй прекрасни места из цяла България разказваме в книгите си тук.
