Ивановските скални църкви са фино издялани в скалите, прецизно изрисувани и обаятелно красиви. Ако трябва да ги опишем с една дума, то вероятно бихме ги определили като удивителни. Всъщност няма как еднозначно на наречем най-известните, най-посещаваните и най-впечатляващи скални обители у нас.
Ивановските скални църкви са много повече от интересен храм с добре изрисувани стенописи.
Те са символ на силната вяра, монашеството и отшелничеството. Изваяни са преди векове, но и днес впечатляват с внимателно оформените си скални помещения и изображения с висока художествена стойност. Тяхната уникалност ги нарежда в списъка на стоте национални туристически обекта на България и в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Ивановските скални църкви са част от голям манастирски комплекс. Но днес са популярни под името Ивановски заради близко намиращото се до тях село Иваново в Русенско.
В скалите по долината на река Русенски Лом са били изсечени стотици подобни на тях храмове, но малка част от тях са съхранени в наши дни. Най-голям от скалните манастири е бил царският „Свети Архангел Михаил“. Той е изпълнявал функцията на важен религиозен център на православието. Основан е от монах Йоаким през 20-те години на XIII век. Същият оглавява българската църква след 1235 г. по времето на цар Иван Асен II и е духовен наставник на българския владетел. Житието на Йоаким разказва как той и неговите трима ученици са посетени от цар Иван Асен II. Монархът дарява средства за разширяването на скалния манастир, който обединява шест комплекса от помещения, изсечени в скалите по долината на река Русенски Лом.
Скалните храмове, познати днес под името Ивановски скални църкви, имат тесни връзки с българското царско семейство.
Благодарение на това са щедро надарявани и активно развивани през годините. Разкрити са ктиторски портрети в църквите „Свети Архангел Михаил“, „Свети Теодор Тирон и свети Теодор Стратилат“ и „Света Богородица“. Те представят образите на владетелите, покровители и дарители на храмовете. За жалост, унищожаването на Второто Българско Царство слага край в развитието на скалните храмове.
От Ивановските скални църкви понастоящем най-добре запазена е „Света Богородица“.
Високата художествена стойност на нейните стенописи я поставя на видно място в списъка на значимите обекти от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Те са дело на даровит търновски майстор от XIV век, представящ Палеологовия стил в средновековното християнско изкуство. Запазени са 25 полета с изображения, разположени по тавана на храма, пресъздаващи сцени от Евангелието. Съдейки от тях, се прави предположението, че обитателите на скалните църкви са били монаси исихасти – привърженици на течението исихазъм в православието.
Стенописите в църквата „Света Богородица“ се отличават с реализъм на изображенията, изящност, богати архитектурни и природни фонове, разнообразие на детайлите.
Запазени са много сюжети, пресъздаващи отшелническия начин на живот. Това потвърждава влиянието на исихазма като течение, чиито последователи с мълчание, молитва и изолираност от светския живот са се стремили към единение с Бог. Средновековната техника на стенописите е включвала нанасяне на мазилка върху скалата, а върху нея с четка е изпълнявана предварително зададената рисунка. Основните линии на фигурите и ореолите пък са очертавани с острие. Живописта е сложна и многопластова с преобладаващи топли цветови нюанси. Самата скална църква се състои от две помещения, свързани помежду си с отвор, тераса и по-ниско разположен участък, също със стенописи. От терасата, където преди векове е бил оригиналният вход към храма, се открива широка панорама към околните хълмове.
„Света Богородица“ е не само най-запазената, но и най-красивата и най-въздействащата от Ивановските скални църкви.
Когато се озовете в помещението, ще се пренесете назад във времето и вероятно ще си зададете много въпроси за вярата и монашеството от онова време. Посещавали сме и други атрактивни скални манастири в България, но Ивановските скални църкви силно ме впечатлиха с неповторимостта на своите стенописи и онова особено усещане за топлина и уют, което изпитах, озовавайки се в помещенията.
По отношение на храма „Света Богородица“ имайте предвид, че обектът е с работно време за посетители. Има входна такса, включваща изчерпателна и увлекателна беседа от екскурзовода.
Ако продължите разходката си по пътеката, източно от нея, може да видите и други скални помещения. Най-голямото от тях е с правоъгълна форма и с размери 12,5 на 9,5 метра. То е с добре заравнени стени и ясно обособен вход. При него е била изсечена правоъгълна ниша за икона на светец покровител. Предполага се, че е било ключово за монасите от скалната обител. До него има и малка скална килия, вероятно обитавана от монаси отшелници. Тези помещения обаче нямат запазени стенописи, подобни на тези в църквата „Света Богородица“. Пътеката по-нататък води до открита панорамна площадка с красива гледка към околността. Ивановските скални църкви са наистина впечатляващи и са едни от малкото на брой добре запазени от този вид не само в България, но и в световен план. Стенописите им са силно въздействащи и днес, векове след времето на своето създаване.
Къде се намират Ивановските скални църкви и как се стига до тях?
Както вече отбелязахме, те са разположени в близост до Русенското село Иваново. Местоположението на изходната точка на пътеката към тях в Google Maps посочваме тук. Мястото е с обособен паркинг, от който тръгва пътека нагоре в гората. Подходът е сравнително лесен, тъй като пътеката е ясно очертана, има и стълби. Църквата „Света Богородица“, която е и основната част от комплекса, е с работно време и входна такса.
Какво да посетим в района на Ивановските скални църкви?
Съвсем близо до тях се намира и друг много красив и интересен скален манастир – Бесарбовският. Атрактивна е и пещерата Орлова чука. В района на парк Русенски Лом има различни екопътеки и туристически маршрути. Още от интересните и загадъчни места в България ще откриете във Фото пътеводител на загадъчните места в България:
Други известни скални обители в България са скалните манастири в Шуменското плато, скалният манастир „Свети Никола“, Разбоишката църква.
