Александровската гробница в Източните Родопи е една от най-интересните по нашите земи. Тя в някои отношения се доближава до тази в село Мезек край Свиленград, а в други – до Казанлъшката. Тракийската гробница край село Александрово е датирана от ІV в. пр. Хр. Смята се, че постройката е играла ролята на хероон (храм-мавзолей) на владетел, чието име засега остава неизвестно. Със своите архитектура и стенописи тя е един от бисерите на тракийското културно наследство по нашите земи. Включена е в списъка на стоте национални туристически обекта на България.
Александровската гробница е открита през 2000 г. от археолози под ръковоството на д-р Георги Китов.
На 17 декември 2000 г. учените забелязват прясно разкопана пръст върху насипа на могилата „Рошавата чука” край селото и след последвалия оглед е установено едно от най-значимите открития в археологията. В гробницата екипът прониква през направен много преди това от иманярите отвор.
Александровската гробница се оказва разграбена от иманярите, но стенописите ѝ са добре съхранени.
Надгробната могила се извисява на 240 метра надморска височина, височината на насипа е около петнадесет метра, а диаметърът му – над седемдесет метра. По коридор с дължина близо 15 метра, ориентиран в посока изток-запад, се стига до правоъгълна камера. Покривната ѝ конструкция е с форма на трапец. Проходът между коридора и предверието е с правоъгълна форма. През вход се влиза в кръглата камера. Тя има диаметър в долната си част 3.30 метра и височина 3.40 метра. В нея е разположено ритуално ложе, изградено от каменни блокове. Проходът между кръглата и правоъгълната камера се е затварял с двукрила каменна врата. Кръглата и правоъгълната камери са изградени от добре обработени каменни блокове без спойка.
По своята конструкция гробницата в Александрово много прилича на тази в Мезек.
Уникална я правят нейните стенописи, които пък я доближават донякъде до Казанлъшката гробница. Те обхващат изцяло кръглата и правоъгълната камери и малка част от коридора. Представени са ловни и бойни сюжети, сцени от погребално угощение, както и различни растителни и геометрични елементи. Най-богато украсена е кръглата погребална камера. Тук личат шест хоризонтални, разположени един над друг пояса като два от тях са с фигурална украса. Интерес представлява украсеният в червено монохромен пояс, където се вижда врязано с остър предмет изображение на млад мъж. Отгоре над портрета има надпис с гръцки букви, разчетен като „Кодзимасес Хрестос”. Според тълкуванието първата дума е лично име от тракийски произход, а втората – прозвище, което означава способен, умел, можещ. Така надписът може да се тълкува като Кодзимасес Майстора, а графитът представлява автопортрет и автограф на художника, изрисувал гробницата.
Над червения пояс има геометричен фриз от свързани свастики, оцветени в бяло и черно. Добре запазен е пояс, на който са изобразени ловни сцени. Ловът е една от най-популярните теми в тракийското изкуство. Среща се върху десетки паметници, накити, съдове, оброчни плочи и др. Детайлно представени са конниците, въоръжени с мечове и копия, конете, амуниция, която според цветовете е от златни, сребърни и бронзови апликации. В правоъгълната камера и коридора са изобразени бойни сцени. По- слабо личат сцени, на които са изобразени владетелят и съпругата му.
С цел съхранение същинската Александровска гробница не е отворена за посетители.
Нейна реплика в мащаб 1:1 може да се види в построения в близост музеен център на тракийското изкуство в Източните Родопи. Музеят се простира на площ от 834 кв.м. и е разположен в непосредствена близост до могилата с оригиналната гробница. Изграден е по линия на програма на японското правителство за безвъзмездна помощ в областта на културата и е официално открит на 15 май 2009 г. Тук е разположено копие на Александровската гробница, което възпроизвежда в най-дребни детайли оригиналното съоръжение. Допуснато е само едно отклонение от оригинала – ниският коридор е прекъснат в средата с цел да се облекчи достъпа на посетителите. Точно възпроизведени са и стенописите от оригинала.
Къде се намира Александровската гробница и как се стига до нея?
Видно и от името ѝ, тя се намира до село Александрово. Достъпът е по автомобилен път, има указателни табели. Местоположението в Google Maps посочваме тук. Обектът е с работно време и входни такси.
Интерес в района представлява и църквата в намиращото се в близост с. Узунджово. Тя е сред най-голямите селски църкви в България. Първоначално сградата е построена като християнски храм през 1500 г.,който по-късно, през 1593 г., е унищожен от турските нашественици. Впоследствие на същото място е издигната джамия, преустроена в църква през 1906г. година. Олтарът и част от орнаментите, характерни за православието, са изградени през същата година. Повече за Александровската гробница, за църквата-джамия и още интересни обекти ще откриете в книгите ни Мистерии и загадки в Родопите и 66 забележителни места в Родопите:
Ако гробниците провокират интереса Ви, препоръчваме да посетите също Поморийската гробница, гробницата на Севт III. А за малките, но богати на тайни скални гробници в Родопите, сме разказвали тук и тук.
