Църквата „Свети Георги“ в Кюстендил пази стенописи отпреди 1000 години. В нея са съхранени рядко срещани изображения на светци, а, твърди се, и костите на българския цар Михаил III Шишман.
Какво не знаете за църквата „Свети Георги“ в Кюстендил?
Сред красиво озеленен и добре поддържан двор в Кюстендилския кв. Колуша се намира малката черква „Свети Георги“. Под привидно скромния си свод храмът е съхранил чудни стенописи с висока художествена стойност. Датировката им се причислява към периода XI – XII в., а строежът на постройката към X – XI в., което нарежда църквата сред най-старите в България с нейната 1000-годишна история.
Особено впечатляващи са най-долният (първо ниво от пода) изображения, които са рисувани с естествени бои и които са запазени в оригинал, макар и частично увредени през годините.
Тук се намира и единствен по рода си стенопис на св. Ермолай – пазителят на минералните води, на каквито е богат градът. На колона до него ще видите лика на св. Никола, а в съседство – образите на св. Петка и св. Варвара. Вдясно зад входната врата пък е пресъздадена легендата за св. Евстати, който приема божията вяра, когато светлина с формата на кръст му се явява между рогата на гонен от него елен. Стенописи на св. Георги, покровителстващ храма, има на вътрешната стена на входа, както и отвън над портата, но външният е снет и изложен в залата на намиращото се в същия двор килийно училище.
Църквата „Свети Георги“ в Кюстендил провокира интерес и с твърденията, че в нея са положени костите на един от последните български царе Михаил III Шишман.
Той е разгромен от сърбите в битката при Велбъжд. Същата се води на 28 юли 1330 г. Нашите войски са победени от тези на сръбския крал Стефан Дечански. Българският цар е тежко ранен и според хрониките умира при дни по-късно. Погребан е от велможите си в църквата „Св. Георги“ в Старо Нагоричане (понастоящем в Македония). Не липсват предположения обаче, че не в македонската черква „Св. Георги“, а в българската, носеща същото име, но намираща се в Кюстендил, е гробът на Михаил III Шишман. За подобно становище не липсват обосновки предвид това, че именно при Велбъжд (днешен Кюстендил) се води въпросната битка и че разстоянието от Кюстендил до Старо Нагоричане е близо 100 км, което за времето си е било значително.
Според поддържащите тази теория гробът на българския цар в църквата „Свети Георги“ в Колуша целно не е бил обозначен, за да не бъде осквернен от враговете му.
Към момента обаче историята не разполага с достоверни и безспорни факти в подкрепа на горното предположение.
Как се стига до църквата „Свети Георги“ в Кюстендил?
Тя е изключително лесна за откриване и очарователна за посещение. Разположена е в кв. Колуша на Кюстендил. Понастоящем не е действаща, а има статут на музей. Местоположението в Google Maps посочваме тук. Ако се намирате в града в края на юни, непременно посетете празника на черешата. А през август в града се чества Панагия. Интересни за посещение в околностите на Кюстендил са скалния комплекс Провиралката при село Лиляч, Кадин мост в село Невестино, както и Руенският манастир. Не пропускайте да видите и останките от крепостта Хисарлъка над града.
За тях и за още от най-интересните забележителности в България разказваме в книгата си Фото пътеводител на загадъчните места в България:
