Скални манастири има из цяла България, а два от най-интересните – Осмарския и Хан Крумския, са в Шуменското плато. Скалните обители бележат своето бурно развитие по време на Второто българско царство. Тогава в средновековното религиозно общество се налага течението исихазъм. Последователите му били монаси отшелници, които вярвали, че с мълчание, уединение и молитви ще достигнат единението си с Бог. Те бягали далече от светската суета и търсели усамотение в диви и непристъпни места.
Там създавали своите килии, църкви, скални манастири и комплекси.
Особено притегателни за тях били скалите, където извайвали своите отшелнически помещения.
Скални манастири има в околностите на Шумен, при това те са сред най-добре запазените у нас.
Наред с това са и особено атрактивни, тъй като се намират в изолирани местности с труден достъп. Често са високо оформени в скалите и в тях се влиза по стръмни (включително и каменни) стълби. Скални манастири има съхранени и на други места у нас. По поречието на Искър в района на Карлуково, по течението на река Русенски Лом край Иваново, в скалните венци на Шуменското плато.
Магични, загадъчни и чудни скални манастири има изсечени в удивително непристъпни участъци.
Толкова непристъпни, че и днес са истинско предизвикателство дори за добре подготвени туристи.
Най-интересните скални манастири в Шуменското плато са Осмарският и Хан Крумският скални манастири.
Осмарският скален манастир е много впечатляващ, но и трудно достъпен. До подножието му води стръмна пътека в гората. Тя ще Ви изведе в основата на отвесна, почти вертикално закрепена метална стълба в скалите. Трябва да изкачите 30-те опасни стъпала, за да се озовете в скалната обител. Тя се състои от няколко съединени помежду си с отвори помещения, от които се разкрива красива панорама към околността.
Осмарският манастир е бил част от голям манастирски комплекс, разположен в горната част на Осмарската долина.
Познат е и с името Костадинов манастир. Предполага се, че е свързан с цар Константин Тих, на когото е наречен. Лично на мен подобна аналогия ми се струва неоснователна, той като неправилно се свързват двете различни по същността си имена Костадин и Константин. Ако на Константин Тих е наречен манастирът, то по-правилно би било да се нарича Константинов, а не Костадинов.
Скалната обител е оформена във високата част на скалата на 10 метра над земята.
Не успях да намеря отговор на въпроса как преди векове, когато ги е нямало днешните метални стълби, се е осъществявал достъпът до нея.
Днес, когато изкачите стъпалата, ще се озовете пред добре оформен правоъгълен вход. Той води директно в източното крило, което е било основната част на скалната църква. Тук личи олтарната част с абсида и отреденото място за иконостас. Храмът е квадратен и малък, с приблизителни размери 4 х 4 метра и височина 2,80 метра. Свързано с църквата е малко помещение, вероятно килия. По стените на църквата са слабо запазени останки от стенописи. Според стари проучвания това е образът на светец с бяла брада и жълт венец – ореол.
Над Осмарския скален манастир се намира скалното образувание Окото.
То е с елипсовидна форма, много приличаща на око, откъдето идва името му. Предполага се, че е било използвано като камбанария и че на него е имало клепало.
Къде се намира Осмарският скален манастир и как се стига до него?
Отправна точка е село Осмар. От него се следват табелите с надпис „Скални манастири“. Те извеждат в края на селото, откъдето започва черен път. Част от него може да се измине с лек автомобил. С високо проходим джип може да се мине целият участък до заслона и чешмата.
От там стръмна пътека за около 15 минути извежда до подножието на скалата.
По отвесна, но здраво закрепена метална стълба, състояща се от 25 стъпала, се влиза в манастира. Имайте предвид, че достъпът е труден и опасен. До Окото се стига като се продължи по пътека от манастира, която го обхожда и се качва отгоре. Местоположението на Осмарски скален манастир в Google Maps посочваме тук.
Друг много впечатляващ от скалните манастири в Шуменското плато е Хан Крумският скален манастир.
Той се намира над село Хан Крум и е също толкова интересен, но и трудно достъпен като Осмарския. Достъпът до помещенията му е по малки, тесни и трудни за изкачване стъпала, издълбани в скалата.
Наричат Хан Крумския манастир също Стълбената пещера и Калугерската пещера.
Състои се от три помещения като източното е изпълнявало ролята на църква. Тя е била малка по размери, приблизително 4 х 7 метра. Храмът има добре оформена абсида и две симетрични ниши. По пода, стените и тавана личат следи от жлебове, вероятно за закрепване на дървен иконостас. Църквата има два отвора, прозорци на южната си стена. Средното помещение е това, в което се влиза откъм стълбите. То е с размери 3,5 х 4 метра и в задната му част има издълбана правоъгълна ниша. Стаята от западната част е най-малка, с размери 3 х 3 метра и височина около 2 метра. Тя също има два отвора на южната си стена, служещи за прозорци. По издълбаните жлебове около тях се предполага, че са били затваряни с дървени капаци.
Най-интересната част от Хан Крумският скален манастир за мен бе стълбищният тунел.
В началния си участък издълбаните в скалата стъпала едва личаха и бе наистина трудно да се ходи по тях. Предвидливо, за да се улесни достъпът, е поставено метално въже, към което може да се придържате за опора.
В горния си участък стъпалата са оградени от стена и сякаш влизате в тунел. Предполага се дори, че над последните от тях е имало дървен покрив.
Туристическата пътека продължава и след скалната обител. Ако решите да я изминете, ще стигнете до разкривено дърво, наречено „пенсионерската пейка“. После ще се промушите през скален процеп, „пречистващ греховете“ и ще стигнете до малка монашеска килия, издълбана също в скалите.
Къде се намира Хан Крумският скален манастир и как се стига до него?
Отправна точка е село Хан Крум. В него вдясно от главния път се отклонява друг като има малка табелка с надпис „Скални манастири“. Пътят е черен, може да се измине с лек автомобил до заслон „Запетайката“. От там се върви пеша около 45 минути като първоначално пътят е широк, но много стръмен. После става по-тесен и стига до участък, където се разклонява на три – ляво, център и дясно. Хваща се посоката надясно като пътят преминава в горска пътека, която става все по-тясна. Качването до самия манастир е по стръмни стълби, изкопани в скалата. Достъпът е много труден и опасен. Местоположението на Хан Крумския манастир в Google Maps посочваме тук.
Макари и с неголяма надморска височина от манастира се разкрива приятна панорама към околността.
Ако обичате пътешествията и приключенията в България, може да ги откриете в пътеводителите тук:
Ако се намирате в Шумен, непременно посетете и паметника на създателите на българската държава и Шуменската крепост.
