Праисторическото светилище в местността Градището вероятно би останало непознато за света, ако не се бе случило едно инцидентно събитие. През 2000 г. проф. Тодор Бояджиев, математик с интереси в областта на археологията и пристрастие към Родопите, пътува от Гоце Делчев към Смолян. Пътят му минава край село Долно Дряново и на една отбивка професорът спира за почивка и навлиза в гората. Вниманието му привличат каменни фигури и зооморфни изображения, които нетренираното око на всеки друг трудно би разпознало. Наблюдателността на проф. Бояджиев, обаче, го кара да навлезе още по-навътре в гората и да обходи мястото. Така е поставено началото на проучване, продължило няколко години. До 2006 г. професорът не дава гласност на откритието си и едва тогава излизат първите публикации за него в пресата.
Всъщност Градището е познато сред местното население макар и не с историческата си стойност.
Скалните фигури са били известни сред жителите на района, без те да знаят същността им, а мястото е носител на множество поверия и ритуали. Според хората от село Долно Дряново Скалната арка (част от комплекса) при Попово Градище се използва за традиционни народни обредно-магически действия за лекуване на женско безплодие и други тежки заболявания. Арката, която носи прозвищата „мушилката“ или „промушвачката“ (проф. Бояджиев я назовава „Чистилището“), поразява с големите си размери. Вярва се, че преминавайки през нея рано сутрин при изгрев слънце „лекуваният“ изоставя старите си дрехи в самата арка или край нея и остава по нови, т.е. придобива нова същност, „ражда се“ за нов живот. Оставя монети в дар за полученото здраве върху южния камък на арката. Там са поставяни и червените конци, с които предварително е измерван болния.
Освен Арката на Градището окото Ви може да различи всякакви профили на лица.
Има също животни – костенурки, змии, риби, птици, както и гъби. А най-голямо впечатление правят гигантските каменни глави, наричани Тангра 1, Тангра 2, Тангра 3, а от проф. Бояджиев – Владетел 1, Владетел 2, Владетел 3. Лицата могат да бъдат забелязани само от определен ъгъл и при подходяща осветеност /според позицията на слънцето/ като се предполага, че именно този ефект е търсен от създателите им.
Освен фигурите се наблюдават и множество издълбани в скалите ями с кръгла форма и диаметър 15-20 см. и дълбочина 10-15 см., за които съществуват предположения, че в съвкупността си съставляват звездна карта. Открити са и пещи за жертвоприношения, както и останки от зидове и керамика от Предримската и Късноантичната епохи.
Предполага се, че светилище Градището е на възраст около 7000 години.
Датира се от периода на късния Халколит – 4900 – 3800 г. пр. Хр. Съществуват и догадки, че оттук е минавал древен търговски път. Градището обхваща площ от близо 20 декара и въпреки относително ниската си надморска височина /под 900 метра/ от него се открива красива гледка към съседните родопски хълмове и склоновете на Пирин.
Как се стига до Градището?
През последните години обектът е развит като туристическа дестинация като е изграден информационен център, поставени са обозначителни табели. Намира се на 2 километра от село Долно Дряново, на отбивка на пътя между Долно Дряново и Сатовча. Координатите му посочвам тук.
Районът около Градището концентрира няколко архитектурни резервата, съхранили родопската култура и самобитност – това са селата Долен, Лещен, Ковачевица. Недалеч е и Гърмен, в центъра на който може да видите вековни дървета на над 600 години – това са Заградските чинари. На входа на Гърмен се намира древният град Никополис ад Нестум. Ако решите да се отдалечите на запад, може да стигнете до язовир Доспат.
Повече за тях и още интересни места в Родопите ще откриете тук.
