
Крепост Неутзикон е разположена сред най-крайните планински гънки на Източните Родопи недалеч от границите ни с Гърция и Турция. Тя е една от най-добре запазените по нашите земи. Крепостта край Свиленградското село Мезек се извисява на възвишението Калето и въпреки неголямата надморска височина от около 200 метра оттук погледът Ви ще обхване голяма част от околността. Твърди се, че с по-зорко око или с подходящ уред за наблюдение може да прехвърлите пределите на три държави.

Крепост Неутзикон е обявена за археологически паметник на културата и е включена към стоте национални туристически обекта на България.
След неотдавнашната ѝ реставрация тя е една от най-посещаваните туристически забележителности не само в тази част на Родопите, но и в страната въобще. Това е едно от най-запазените отбранителни съоръжения, изпълнявало функции на гранична стражева крепост и охранявало територии между реките Марица и Арда. Съществуват известни спорове относно името и датирането ѝ. Според чешкия историк Константин Ирeчек това е известната от писмените източници крепост Неутзикон. На друго мнение са историците Б. Димитров и А. Ханджийски, които предполагат, че на това място се е намирала крепостта Версиникия, край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия.

Крепост Неутзикон има своето необичайно име, но остава позната срез болшинството като крепостта край Мезек.
Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник, с размери 110/60 метра. Северната страна е с дебелина 1,90 метра и е изградена над трудно достъпен ров. Подсилена е с една кула. Дебелината на южната страна е 2,60 метра, а източната и западната стена са дебели по 2,30 метра. Стените, иззидани от ломен камък, споен с бял хоросан, са украсени с три тухлени пояса от външната страна. Отбраната на крепостта е била подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10 метра. Пет от кулите са разположени на южната кpепостна стена, две – на западната и по една – на северната и на източната стена. Главният вход е откъм запад и е устроен така, че нападателите да се озоват в капан на малка площадка, с възможност за обстрелване от две страни. Крепостната стена е завършвала със зъбери, които са били запазени до 1900 г.

Кулите на крепостта при Мезек са били разделени с гредоред на етажи, снабдени с бойници по фронта и встрани.
Връзката помежду им се е осъществявала чрез дървени стълби. Ъгловата кула между южната и западната крепостна стена е с най-големи размери и е съхранена най-добре. Тук личат следи от четири етажа, единият от които подземен. По цялата ѝ височина откъм вътрешността на крепостта има тесен отвор – бойница, предназначен за отбрана, дори когато нападателите проникнат в защитеното от крепостните стени пространство. Така устроена, кулата е била предназначена да изпълнява функциите на донжон – последно укритие за защитниците на укреплението.

Kрепост Неутзикон е била използваема до падането на България под османско владичество.
В края на XX век е полуразрушена и много от камъните ѝ са пренесени в Свиленград за изграждане на турски казарми. Днес мястото е сред най-посещаваните от туристи и е любимо кътче за отдих и на местните жители. Край крепостта и във вътрешното ѝ пространство са изградени различни развлекателни съоръжения и атракциони, привличащи особено вниманието на най-малките посетители.

Как се стига до крепост Неутзикон?
Намира се в непосредствена близост до село Мезек, достъпът е по асфалтов път, който е указан с табели. Обектът е с работно време и входни такси, но практически е възможно да бъде посетен и извън това. Препоръчвам обаче да се възползвате от беседите на екскурзоводите. Местоположението на крепостта посочвам тук. В близост край село Мезек се намира една от най-впечатляващите гробници от тракийско време, а от селото води път към връх Шейновец. Неделече е и скалният масив Птичи камък (Куш кая). Повече информация за тях и още забележителности в Родопите и България ще откриете тук:



