Иска ли Ви се да се откъснете от атмосферата на големия град, от напрегнатия ритъм на живот, от вечно забързаното ежедневие? Мислите ли си (макар и само понякога), че всичко, което привидно създава удобство в живота Ви, всъщност Ви пречи? Че технологиите, средствата за комуникации и модерното оборудване вместо да улеснят съществуването Ви, го поставят в стъклен похлупак и още преди да усетите, сте станали част от матрицата? Иска ли Ви се животът Ви да няма този комфорт, а наместо това да имате спокойствието и времето пред себе си?
Замисляли ли сте се как са живели бабите и дядовците Ви, когато са нямали мобилни телефони, скъпи (но често безполезни) електроуреди, когато не са гледали телевизия и не са прекарвали часове на компютъра пред себе си. Опитайте се да си представите тези времена. Въображението Ви ще изрисува малко селце със скромни къщурки, с кокошки в дворовете и стада, които пасат в ливадите.
Представете си, че това село се намира високо в планината. Заобиколено е от необятни и стръмни ридове, спускащи се отвесно в далечината.
Каменните му къщи са разположени на тучна поляна, която някак неестествено е намерила мястото си сред планинските склонове. Селото е толкова откъснато от света, че до него няма път – нито асфалтов, нито черен. Дотам не стигат автомобили, а пътеката, която води към него, е камениста и стръмно лъкатуши из планината. Тук цивилизацията не е оставила своя отпечатък и може би именно това е съхранило шума на листата в гората, стъпките на дивите животни и безвремието наоколо.
А сега си представете, че това село наистина съществува и че Ви предложат да живеете там – далеч от градската суматоха и вечно недостигащото време, далеч от света, който наричаме цивилизован, далеч от матрицата, с която сме свикнали. Сами – там някъде, на края на света. Готови ли сте за това?
Махала Мумджидам се намира на до два часа път пеша от най-близкото до нея село Три могили.
До там се стига по криволичеща из склоновете пътека, от която се откриват смайващи гледки към околните ридове. За придвижването Ви към Мумджидам се изисква силно желание и голяма доза ентусиазъм, които ще бъдат щедро възнаградени, когато пред очите Ви се открият покривите на къщите и извисяващата се непристъпна скала Саръ кая.
Вероятно си мислите, че в това забравено от хората място не би било възможно да живеят хора. Грешите. Тук здравите и все още непоклатими зидове на къщите, макар и порутени, доказват съществувалото човешко присъствие. Тук все още орехите са надвиснали над зидовете, а насред поляните може да опитате сочни диви джанки. Тук, където никога не е имало електричество, комуникации и свързаност със света, са се раждали и живели хора.
Посетихме Мумджидам в края на лятото. Тогава сушата и слънцето бе изгорило всичко. Тревата бе прегоряла, а няколкото кладенци – пресъхнали. И въпреки това, напук на всички природни несгоди в Мумджидам се усещаше живот. По пътя си не срещнахме никого, но по поляните пасяха стадо кози, а зад единствената течаща чешма по това време в селото уморено се бе излегнала крава.
Животът в махала Мумджидам явно бе не по-малко упорит от този в село Дойранци. И двете селища бяха толкова откъснати от света, че до тях достигаха или най-коравите им и непреклонни да ги напуснат техни жители, или твърде любопитни туристи.
Как се стига до махала Мумджидам?
До махалата се стига по пътека, която тръгва от село Три могили. Пътеката започва зад джамията и гробищата. До тях може да стигнете като на влизане в Три могили, при табелата за началото на селото, се отклоните веднага вдясно и надолу. На нас придвижването ни отне по-малко от час и половина, но си предвидете до два часа път пеша според темповете, с които се движите и почивките, които правите. Координатите на махала Мумдидам посочвам тук.
Точно пред Мумджидам се издига скалният масив Саръ кая.
Съществуват известни спорове относно значението на името, което носи скалата. Някои твърдят, че в превод Саръ кая значи жълтият камък и че наименованието идва от жълтеникавия оттенък на скалите. Според други Саръ означава царски, още свещен камък и се свързва с използването на масива като светилище от траките.
Поради своята непристъпност Саръ кая е рядко посещавана.
Малцина са ентусиастите, готови да тръгнат сред пустошта – там, където живот няма от десетки години, водени от любопитството и желанието да открият и покорят непознатото. Ако подобно приключение не само че не би Ви отказало, но провокира вдъхновението Ви, бъдете готови за продължителен и нелек преход в район, където трябва да разчитате само на себе си. Пригответе подходяща екипировка, заредете се с упоритост, хъс и непреклонност и поемете напред. По пътя Ви ще се открива впечатляваща панорама и спиращи дъха гледки, а усещането на удовлетвореност, когато стигнете до Саръ кая, ще замести всяка умора.
Скалата се извисява в местност с надморска височина от почти 900 метра и се издига внушително със своите 60 метра височина над земята. В основата ѝ е издълбана пещера с почти идеално оформен правоъгълен вход, за която се спори дали е човешко дело или резултат от чудната намеса на природата. Местността, в която се намира Саръ кая, е обезлюдена от десетки години. Наоколо няма нито кого да попитате в случай, че се изгубите, нито къде да се подслоните, ако замръкнете. Не е препоръчително да тръгвате без водач и без подходяща екипировка.
Как се стига до Саръ кая?
Саръ кая е добре видима от скалната тераса на махала Мумджидам. За да стигнете до нея, трябва да се спуснете от Мумджидам надолу към реката, да я прекосите и да се изкачите нагоре по билото към скалата. Саръ кая е едновременно близка и далечна спрямо Мумджидам. Привидно масивът изглежда близо, но заради голямата денивелация са нужни поне два часа време за придвижване само в едната посока.
Другата възможност за подход към Саръ кая е откъм връх Чиляка. Изходен пункт е село Безводно. От селото се тръгва по маршрута за връх Чиляка. Част от маршрута до Чиляка е маркирана. После от връх Чиляка се тръгва в посока приблизително север, северозапад. Местността е изключително обезлюдена, без каквито и да е обозначения. Координатите на Саръ кая посочвам тук.
За интересните и слабо познати места в Родопите разказвам в книгите Мистерии и загадки в Родопите и 66 забележителни места в Родопите:
