Мадарският конник се е утвърдил в съзнанието ми още от ученическите ми години. Помня, че тогава бе един от обектите, присъстващи във всеки учебник по история. Отделяха му специално внимание като значима за България забележителност без аналог в световен план. Представях си го огромен по размери, величав и внушителен. Трябва да призная, че когато го видях на живо и се оказах под основите му, Мадарският конник съвсем не ми изглеждаше толкова голям, колкото очаквах да бъде. Вероятно в детското си съзнание съм го величала в онази степен, в която по това време се възхваляваха всички места в страната ни по време на кампанията за честванията „1300 години България“.
Мадарският конник е с размери 3,1 метра в най-широката част на основата си и височина от 2,6 метра.
Изсечен е на отвесна скала на 23 метра от земята. За проучването му е изградена метална рампа, която да осигури достъп до него, без обаче да е разрешено на туристите да се изкачват на нея. Намира се близо до днешното село Мадара и е описан от Феликс Каниц още през 1872 г. Мадарският конник привлича интереса на учените и е обследван обстойно през годините. Към момента той е единственият открит в Европа скален релеф – барелеф, от периода на Средновековието и през 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за паметници от световното културно наследство.
Мадарският конник основно представлява изображение на ездач на кон.
До неговата фигура са изобразени лъв, куче и орел. Разкрити са и надписи. Конникът държи с едната си ръка юздите на коня, а с другата хвърля копие върху поваления пред коня лъв. Ездачът е изобразен с дълга дреха, а зад коня му тича ловно куче. Приема се, че тази композиция изобразява триумфалната победа над врага и налагането на господство.
Все още е спорно чий е образът, въплътен в Мадарския конник.
Твърди се, че това е наш владетел, царувал във времената на Първото българско царство. Барелефът се датира от началото на VIII век и се смята, че Мадарският конник изобразява хан Тервел, който управлява през този период.
Търси се и връзката на Мадарския конник с цялостния скален резерват, където е изсечен той.
Ако обходите платото встрани от фигурата, ще достигнете до пещери, извори и малък параклис. Последният представлява пещерен свод и е превърнат в християнско средище в наши дни, а вероятно в миналото е изпълнявал друга функция. За пещерите и изворите се вярва, че са от тракийско време и същите са наречени на нимфите, почитани от тракийските племена.
Пещерите са две – малка и голяма. В малката са открити оръдия на труда и оръжия от камък, кремък и кост, фрагменти от глинени съдове и амулети. Допуска се, че е обитавана отпреди 200 000 – 150 000 г. пр. Хр. Голямата пещера е обитавана от тракийски племена в средата на I хил. пр. Хр. А по-късно, около I в. пр. Хр. е превърната в светилище, посветено на трите нимфи, пазителки на природата. В нея са открити каменен релеф с техни изображения, оброчни плочки, мраморни релефи на бог Дионис. Поради размерите ѝ през различните исторически епохи в нея са се съхранявали храни.
Изследванията и разкопките в района на Мадарския конник потвърждават мненията, че платото е било обитавано много преди времената на Първата българска държава.
Вероятно тук е имало светилища и култови обекти. Изказват се предположения, че Мадарският конник изначално е създаден значително по-рано от VIII век като впоследствие изображението е било дооформено. Това би означавало, че конникът не представя някой от хановете ни, а друг, владетелствал преди това вожд, вероятно от тракийски произход.
Съвсем близо до Мадарския конник, на самото плато, се намира и Мадарската крепост.
Достъпът до нея е по пътека, която в началния си участък е по-полегата и лека за изминаване, а в края си става по-стръмна и по-трудна за изкачване. От крепостта е реставрирана сравнително малка част, но Ви препоръчвам да отделите време и за нея. Укреплението е имало важно стратегическо разположение. Формата му е неправилна и съобразена с особеностите на самата местност. Стените са били изградени от масивни дялани блокове. Голямата порта е била разположена в центъра на северната стена. Защитена е била от две петоъгълни кули. Височината на запазените зидове достига до два метра.
В крепостта е имало също казарми и малка църква. Името, под което е била позната, е било Матора. Превзета е от турците през 1388 г. като дотогава е играла важна отбранителна роля в защитата на столиците Плиска и Преслав, както и старопланинските проходи. Днес от висините на Мадарското плато се разкрива обширна гледка към цялата околност.
Къде се намират Мадарският конник и Мадарската крепост?
Археологическият комплекс е разположен съвсем близо до село Мадара. Координатите на паркинга пред него посочвам тук. Принципно обектът е с работно време и входни такси, но посещенията практически са възможни по всяко време, тъй като платото е много обширно и до Мадарския конник, както и до крепостта е възможно да подходите от различни пътеки. Централният вход извежда до стълби, които водят директно до основата на конника. Можете обаче да не ги използвате, а да се отклоните по обходни пътеки. Те минават покрай интересни пещери, извори и параклис и също извеждат до конника. Табелата към Мадарската крепост също е указана със стрелки. За изкачването по пътеката си отделете повече време, тъй като в горния си участък тя е стръмна и се изминава по-бавно.
Какво да видим в района на Мадара?
Околностите на Шумен, който отстои на по-малко от 20 километра от Мадарския конник, изобилстват със забележителности. Над самия град внушително се издига Паметникът на създателите на българската държава. Той е толкова огромен, че ще го видите километри, преди да наближите града. Съвсем близо до него е обширно проучената Шуменска крепост. Наблизо се намират атрактивните скални манастири на Шуменското плато – това са Осмарският и Хан Крумският скални манастири. Не пропускайте да посетите и старите ни столици Плиска и Велики Преслав, както и да видите останките от Златната църква на цар Симеон. Малко по-отдалечена е прекрасната крепост Овеч над Провадия. А още атрактивни и забележителни кътчета у нас ще откриете тук.
