Църквата с демоните е сред най-загадъчните в Родопите. Знаете ли къде се намира тя и защо в нея са изрисувани образите на страшни, но същевременно примамливи демони? Вярно ли е, че един от светците, изобразен на икона в храма, крие образа на жена? Има ли връзка между легендите за любовта и изкушението и дяволските лица?
Църквата „Свети Георги“ в Голямо Белово е сред най-старите действащи храмове в България. Черквата е красива, впечатляваща, загадъчна и мистична. За нея обаче се знае малко. Малко са и посетителите ѝ, при все че се намира на съвсем достъпно място в центъра на селото. Ние се озовахме в храма случайно. Когато разглеждахме скалната църква „Св. Св. Козма и Дамян“, разбрахме, че в един и същи двор се намират тя и черквата „Свети Георги“. Решихме да влезем вътре и останахме изумени от дяволските изображения, които видяхме.
Заради техните образи до днес храмът остава в съзнанието ни като църквата с демоните.
Строежът на черквата започва преди повече от 200 години през далечната 1806 г. Според изискванията на тогавашната османска власт храмовете на християните трябвало да са ниски и височината им да не надхвърля тази на турчин, яздещ кон. По тази причина сградата е частично вкопана в земята. Строителството на храма отнема няколко години и през 1813 г. той е окончателно завършен. В културно отношение е един от най-стойностните у нас и е представителен национален паметник на българското възрожденско изкуство.
Иконите в църквата са дело на създателя на Самоковската зографска школа и баща на Захари Зограф – Христо Димитров (1807 г). Достойно е представен и зографът от Рилския манастир – монах Йеротей (1808 г). Изключително произведение на възрожденската дърворезба е иконостасът, изработен от майстори от Банско-Разложката дърворезбарска школа. Църквата е изографисана през 1844 г. от самоковеца Петраки Костович. Таванът е пъстро оцветен и красиво резбован. Освен с общопризнатата си културна и художествена стойност черквата впечатлява с рядко срещаните изображения на демонични сили, въплътени в капителите на колоните ѝ.
Образите на дяволи, чудовища и демони се срещат и в други църкви по нашите земи.
Досега са открити в около 80 на брой храмове. Част от тях представляват интересна смесица от езически послания и християнски вярвания. Следва да се отбележи, че съществуват различия между ликовете им като не винаги те олицетворяват еднозначно Дявола. Често са въплъщение на други, в по-малка степен сатанизирани демони. Подобно отъждествяване може да бъде съотнесено към демоничните лица в църквата в Голямо Белово.
На колоните в църквата са нарисувани различни демони.
Някои озъбени и зловещи, други – с изкривена и някак мамеща усмивка. Те гледат отвисоко и сякаш търсят душите, които могат да изкушат, за да поемат хората към тъмните дебри на греха. Демоните отправят своя мрачен, но в същото време съблазнителен поглед към посетителите на черквата, за да видят кое човешко създание ще се поддаде на примамката им. Това своеобразно изпитание на духа можели да преодолеят само най-твърдите, най-вярващите. Слабите духом се подлъгвали и тръгвали по греховни пътища.
Съблазънта не подминала и един от майсторите на църквата. По време на строежа той често ходел в селото и там срещнал омайна красавица. Хубостта ѝ нямала равна в очите му и майсторът ден и нощ не преставал да мисли за нея. Жената била омъжена и вречена на друг и майсторът знаел, че помислите му са греховни. Но въпреки това душата му била изпълнена с желания, каквито само Дяволът можел да всели. Мъжът разбирал, че не е възможно обичаната чужда невеста да бъде с него и за да запълни пустотата в сърцето си, решил да въплъти образа ѝ в храма. Така тя щяла да бъде винаги с него и да го гледа от стената.
Ръката на майстора, направлявана от злите демони, скрила образа на любимата му в една от иконите на светците, когото той нарисувал с женски черти, с нейните черти. С това мъжът сторил голям грях. Грях, който не можело да бъде простен. Последствията не закъснели и скоро майсторът изчезнал безследно, а здравето на неговата възлюбена се влошило. Така човешките слабости и своеволия били наказани. Дали и къде в черквата е скрита греховната икона днес никой не знае. Но от колоните в храма все още наблюдават лукавите демони в търсене на следващите слаби души, които да подмамят.
Къде се намира и как се стига до църквата с демоните?
Храмът се намира в западната част на Родопите. Лесно ще го откриете в центъра на село Голямо Белово, което отстои само на четири километра югозападно от град Белово. В пряка близост до църквата с демоните се намира скалната обител „Св. Св. Козма и Дамян“. Местоположението в Google Maps посочваме тук. Над Голямо Белово пък са останките от Беловската базилика. Малко по-отдалечени са красивите Пашови скали. За още от мистериозните места в Родопите може да прочетете в пътеводителя Мистерии и загадки в Родопите, книгата 66 забележителни места в Родопите и Фото пътеводител на Западни Родопи:
