Беловската базилика е една от най- значимите базилики, частично запазена, по нашите земи. Намира се в местността Свети Спас, на близо 7 км. южно от гр. Белово и на 1,5 км. от с. Голямо Белово. Издига се на почти 800 м.н.в., а в съседство на нея е построен параклис. Мястото е много почитано от местните жители и въпреки трудната си достъпност се посещава от тях като на Спасов ден тук се организира голям събор.
Беловската базилика е функционирала през късната Античност и ранното Средновековие.
Датира се от края на V – началото на VI век. Била е част от града-крепост Левке, разположен на площ от 80 декара, под връх Свети Спас над с. Голямо Белово като понастоящем тя е най-запазената част от него. Съхранени са частично крепостните стени, както и зидове от сгради, запазена е голямата полукръгла щерна (с функции на резервоар) на крепостта, а в района са открити различни предмети от бита. Според проучванията на професор Петър Мутафчиев в гр. Белово е съществувала споменаваната в различни източници, но изчезнала, Левкийска епархия, катедрала на която е била именно базиликата. През Средновековието около раннохристиянския храм се обособява света обител – Голямобеловски манастир, който през XVII век е разрушен при мохамеданчването на българите от околните села. Тогава е унищожена и базиликата. Времето е съхранило западната фасада на сградата с два реда прозорци, южната част на предверието и северната аркада на вътрешността й.
В архитектурно отношение старинната църква принадлежи към типа на базиликална постройка със сводесто покритие на централната част.
Големият правоъгълник има дължина заедно с овалните абсиди към изток 28 м. и ширина около 17 м. Сградата е разделена на три надлъжни кораба, средният от които е два пъти по-широк от страничните. Освен това централният се е издигал по-високо от страничните като вероятно вътрешността на сградата се е осветявала чрез полукръгли прозорчета. На изток и трите кораба завършват с издължени, разделени една от друга овални абсиди. Изглежда, че олтарната част не е била отделена от останалата част на църквата.
Вътрешността на църквата пространствено се разделя на четири двойки правоъгълни стълбове, масивно градени, с пиластри към централния и към страничните кораби, на които стъпват арките, носещи покривните конструкции. Особеност в плана на сградата, е че тя няма централен вход от запад. През два странични входа към северната и южната част на триделния притвор се влиза в централната част, осветена от два реда прозорци към западната фасада и оттам във вътрешността на сградата.Градежът на базиликата в основите е от средно голям ломен камък, а стените са изградени от квадратни тухли споени с червен хоросан.
Първи исторически сведения за крепостта и Беловската базилика дава българският възрожденец Стефан Захариев в своето описание за Татарпазарджишката кааза.
През 1915 г. българският учен Петър Мутафчиев прави първото научно описание на базиликата над с. Голямо Белово, а през 1924 г. са проведени и първите археологически разкопки финансирани от американеца Уилям Уитмор и реализирани от археолога Андрей Гравър. През 1994 г. базиликата е консервирана и частично реставрирана. Изградени са арките в придверието, а подовото покритие е насипано с чакъл.
В този си вид базиликата е годна за посещения от туристи макар и достъпът до нея да е труден. Пътят до нея е черен и дълъг, в някои участъци изронен. Ние посетихме Беловската базилика в облачно и мрачно време. Дали заради това, не знам, но тя ми се стори пусна, мрачна и донякъде зловеща.
Как се стига до Беловската базилика?
Базиликата е разположена в близост до с. Голямо Белово, но достъп до нея има по черен път откъм гр. Белово. Пътят е в много лошо състояние и може да се измине пеша или с високопроходим автомобил. Той тръгва от последните къщи на квартал Разсадника на гр. Белово като цялото разстоятие оттам до базиликата е около 6,5 км. Поради лошия характер на терена се изминава бавно, за около 30 – 40 минути с автомобил. Пътят минава покрай овчарник (на около 2 – 2,5 км. от кв. Разсадника), а на още 4 км. след него е базиликата. По пътя има няколко стари жълти табели, които указват посоката към Свети Спас. Ако решите да питате местните жители за мястото, попитайте за местност Свети Спас /наименованието е по-популярно и използвано отколкото Беловска базилика/. Местоположението в Google Maps посочваме тук.
Другият подход е откъм с. Голямо Белово по пътека, която изкачва стръмен склон, преминава се покрай овощни градини, излиза се на малка камениста поляна, след което се навлиза в зашумен дол, по който се достигат руините на църквата. И двата подхода са трудни и почти липсват обозначения и каквато и да било маркировка. В село Голямо Белово интерес представлява скалната обител „Св. Св. Козма и Дамян“ и църквата „Свети Георги“, намиращи се в центъра на селото. Не са далече и Пашовите скали. Повече информация за тях и за още от най-интересинте места в Родопите ще откриете в книгите ни 66 забележителни места в Родопите, Мистерии и загадки в Родопите, Фото пътеводител на Западни Родопи:
