Връх Мальовица ще Ви предложи стръмни, отвесни и опасни скали, безкрайна шир и усещане за необятност. За него казват, че е примамливо красив. Толкова магичен и очарователен, че тегли всекиго към себе си. В противовес на прелестта му обаче е мрачната сянка на неуспелите да го преодолеят. Затова го определят като живописен, но злокобен и опасен.
Връх Мальовица се оказва гибелно място за едни от най-елитните български алпинисти.
11 от тях намират смъртта си тук в тежката зима на 1965 г. На 16 декември група от общо 16 души, сред които ученици на 17 и 18 години, поема към върха. Два часа след като тръгват нагоре върху тях се свлича лавина и само за десетина секунди ги затрупва. Оцеляват едва петима от групата. Заради мащаба и драматичния си характер нещастното събитие остава в историята на алпинизма като „Мальовишката трагедия“.
Мрачна е и легендата за съдбата на човека, с чието име се свързва връх Мальовица.
Според разказите в едно от селата при Искъра живеел овчарят Мальо. Той отглеждал стадата си в планината, но напролет слизал долу в съседните села. Там видял хубавата Босилка и скоро след срещата им тя обещала да му стане жена. Пожелала само да изчакат до есента. Момчето се съгласило и се върнало горе в планината. Когато настъпила есента, слязъл долу в селото, но Босилка вече не била там. Чул от хората, че Емин паша я взел за себе си. В мъката си Мальо решил да стане хайдутин и да мъсти за неправдите.
Събрал малка дружина и не след дълго името му се разчуло из околните села. Емин паша поискал да бъде заловен и обявил награда за главата му. Съдбата определила не друг, а един от близките му съратници Спас да го предаде с лъжливото обещание, че отиват да спасяват Босилка. Мальо бил подмамен и попаднал в засада, където го простреляли. Той със сетни сили успял да избяга и да се добере до Меча поляна, където издъхнал. Намерили го с дълбока рана и с отправен поглед нагоре към планината. Оттогава нарекли върха Мальовица.
Върхът е с височина 2729 м. Намира се в северозападна Рила и е обграден от кристално чисти езера, които радват окото от висините му. На север от върха се намират трите красиви Мальовишки езера. Югоизточно от Мальовица, в дълбок циркус са разположени двете Еленски езера. Освен езерата от върха може да видите и Рилския манастир.
За да изминете каменистия път до Мальовица, преодолявайки денивелация от 760 метра, ще са Ви необходими между 3 и 4 часа, здрави крака, несломим дух и завидна упоритост.
Върхът е сред най-стръмните в Рила, достъпен е по туристически маршрути от южната си страна и е най-посещаван през август. Суровите климатични условия през зимата там са причина в опитите при изкачването му да намерят смъртта си мнозина алпинисти. Техни паметни плочи ще видите, изкачвайки се нагоре към него. Заради опасността от лавини не се препоръчва изкачването на върха по това време на годината от недостатъчно подготвени и без подходяща екипировка планинари.
Северната стена на Мальовица е символ на българския алпинизъм. Тя е огромно предизвикателство за всеки, решил да изпита себе си в това начинание.
Как се изкачва връх Мальовица?
Изходна точка е с. Говедарци, откъдето поемате по асфалтов път към ЦПШ (Централната планинска школа). Оттам тръгвате към хижа Мальовица (2000 м.н.в.) Пътят от ЦПШ до хижата се изминава за около половин час при ненатоварващо темпо. Местоположението на хижата в Google Maps може да видите тук. Истинското изкачване към върха започва от хижата. То отнема до 3 и повече часа според темпото, с което се движите, почивките, които правите, и физическата Ви подготовка. Маршрутът до върха е указан и маркиран. Най-подходящото време за изкачване е през август.
Недалече от Мальовица се намира и друг от символите на Рила – седемте ѝ езера, достъпът до които е улеснен чрез изграден лифт. Ако решите да се отдалечите в посока Самоков – Боровец, може да разгледате и Бельова църква. Друг предпочитан връх за изкачване в Рила е първенецът на Балканите – Мусала. Още от забележителните места в България може да откриете във Фото пътеводител на загадъчните места в България
и в онлайн магазина ни.
