Кабиле е древен тракийски град, чиито останки днес могат да се видят в близост до автомагистрала Тракия. Ако пътувате по нея, ще забележите указателни табели за НАР (национален археологически резерват) Кабиле и в двете посоки на движение. Отклонението от магистралата е незначително и отнема минути, но ако искате да разгледате Кабиле напълно, си отделете няколко часа. Останките от античния град се простират на голяма площ, а за да видите скалите на древното тракийско светилище, трябва да изкачите възвишението над тях. В допълнение – има и археологически музей на място, чието посещение също отнема време.
Кабиле е уникален с това, че е бил цялостно изграден и напълно самостоятелно функциониращ град от тракийско време.
Друг такъв е бил Севтополис, който за съжаление в наши дни е потопен под язовир Копринка. Това, че останките на Кабиле все още съществуват, позволява да се правят множество допълнителни разкопки и проучвания и да се разкриват нови факти за съществуването на града.
Животът в района на Кабиле възниква преди няколко хилядолетия.
В края на II и началото на I хилядолетие пр. Хр. на възвишението Зайчи връх функционира голям култов център. Тук е било изградено светилище в почит на великата майка на боговете Кибела. Предполага се, че от там идва по-късното име на града. В най-ранния период от използването на светилището в най-високата част скалният масив е изсечен във формата на кръст. Последният е ориентиран в четирите посоки на света. В деня на пролетното равноденствие слънчевият диск попада в средата на източното изсичане.
От тук тръгват предположенията, че светилището над Кабиле е било древна обсерватория.
Вероятно място, от което тракийските жреци в определени дни от годината са наблюдавали изгрева и движението на слънцето. От тук може би те са отчитали и смяната на сезоните, продължителността на деня и нощта. С течение на времето и най-вече с развитието на града в подножието му светилището се разраства. Издигнати са нови каменни постройки, оформени са участъци за ритуали и жертвоприношения. Според археологическите проучвания светилището се използва чак до края на III век сл. Хр.
Интересно, но напълно непотвърдено с факти е твърдението, че на светилището на Зайчи връх се отчитат геомагнитни аномалии. Изказват се още хипотези, че същите оказват благоприятно влияние върху човешкия организъм. Дали и в каква степен в подобни вярвания има доза истина, не се наемам да кажа. Някои вероятно биха изкачили възвишението именно заради подобни догадки. Други биха го направили заради обширната панорама, която от тук добре разкрива останките от Кабиле в подножието на светилището.
Върху това древно светилище по-късно, около IV век пр. Хр. са положени основите на тракийския град Кабиле.
Той се разполага във важен район, където се пресичат множество пътища. Поради това се развива и укрепва във времето като става значим политически, икономически и религиозен център. През 341 г. пр. Хр. селището е превзето от македонския цар Филип II като впоследствие се владее и от сина му Александър Велики. От началото на III век пр. Хр. Кабиле е част от Одриското царство. Той функционира като град – държава и в него се секат монети, което потвърждава самостоятелното му и независимо съществуване. През 72 г. пр. Хр. Кабиле е превзет от римляните и става част от римската провинция Тракия. През II век той се превръща в един от най-важните военни лагери.
В средата на III век по време на готските нашествия военният лагер и цивилното селище към него са частично разрушени. В началото и средата на IV век Кабиле е възстановен и доукрепен като получава отново градски статут. А след 313 г. той става един от епископските центрове в провинцията. Селището просъществува до края на VI век, когато е окончателно разрушено от аварите.
Днес на територията на Кабиле съществуват останки от различните епохи, през които е функционирал древният град.
Тук могат да се видят частично запазени крепостни стени, руини от казарми, римски терми, раннохристиянска базилика, следи от военния лагер и цивилното селище. От крепостните стени най-добре запазена е източната. Входната порта при нея е построена в края на III век. От нея към центъра на селището е тръгвала улица, настлана с обли камъни. Предполага се, че тази порта е използвана до края на VI век.
Разкрити са и две казарми. Първата е била масивна двуетажна сграда, долепена до източната крепостна стена на кастела. Вътрешното ѝ пространство е било разделено на две от тухлена колонада. Градежът е бил направен от ломени камъни, споени с бял хоросан и тухли. Подът на долния етаж е бил покрит с квадратни тухли. Вторият етаж е бил гредоред, а покривът е покрит с плоски керемиди. В тази казарма вероятно е имало конна част. Постройката функционира от началото на IV до края VI век. От същия период е и втората казарма. Тя е била долепена до северната крепостна стена. Строежът е същият – ломен камък, споен с бял хоросан. Подът на първия етаж и тук е покрит с квадратни тухли, а покривът – с керемиди. Пространството между двете казарми било оформено като малък площад.
До южната крепостна стена на Кабиле са били термите.
Банята е имала площ от близо 300 кв. метра. Тя е притежавала всички характеристики на римска баня от онзи период. Включвала е няколко помещения – съблекалня, хладно помещение с басейн със студена вода, помещение с умерена температура, топло помещение с вани с гореща вода. Имала е и хипокауст – система за подово отопление с горещ въздух. Последният, както и водата се затопляли от пещи, разположени в западната и северната част на постройката. Термите са изградени в началото на IV век и са разрушени при готските нашествия. Тези терми са били разположени в цивилното селище. Имало е и други, значително по-големи, които са обслужвали военния лагер.
В Кабиле са разкрити и две раннохристиянски базилики.
Те са от периода IV – VI век. Постройките имат важно значение, тъй като потвърждават религиозното развитие на селището. Последното е било един от епископските центрове на провинция Тракия. Това е ключов период от съществуването на Кабиле като римска провинция, когато в земите на траките могъщата римска империя полага всички усилия за налагане и утвърждаване на ранното християнство.
Част от НАР Кабиле е и неговият музей.
Той, както и целият резерват са с работно време и входни такси, които може да проверите тук. Практически, обаче, посещението на Кабиле (без музея му) е възможно и извън тези часове. Имайте предвид, че комплексът се намира в открита и слънчева местност. Ако го посещавате през лятото, е препоръчително да изберете ранните или късните часове на деня, тъй като в обедните е изключително горещо. Интересен за посещение в Ямбол е кукерският фестивал Кукерландия.
Други впечатляващи места за посещение може да откриете в книгите ни тук.
