Мемориален комплекс Вълчан войвода е създаден сравнително скоро от родолюбиви българи и бързо привлича обществения интерес към себе си. Построен е в село Раювци. То се намира на брега на язовир Йовковци в Еленския балкан. Мястото е тихо, приветливо и красиво. Комплексът се състои от няколко части като всяка година се допълва и разширява.
Основна част от него е паметникът на Вълчан войвода, който е единствен по рода си.
Вълчан войвода е една от най-емблематичните, най-легендарни, но и най-слабо познати исторически фигури у нас. Непълни и донякъде противоречиви са писанията за него и вероятно това обяснява изобилието от легендарни разкази за личността му. Това, което е безспорно, е, че Вълчан е сред най-знаковите български хайдути. Името му обхожда цяла България. От Северозапада, покрай Софийско, през Стара планина, та чак до Родопите и Странджа. Той бил едър на ръст, страховит и лют, но голям родолюбец и защитник на българското.
Преданията разказват, че Вълчан войвода водел дружина, която защитавала българското население и която по негова повеля събирала средства.
Последното ставало по различни способи. Ограбвали турската хазна, разкривали стари тракийски съкровища и римски богатства, описани в древни карти и заровени по нашите земи. Имането криели на тайни места, за които оставяли нишани (следи). Говори се също, че Вълчан войвода бил много умен и прозорлив, но не умеел да чете и пише. Негов най-близък съратник бил поп Мартин, който се превърнал в доверен негов човек и който описвал местонахожденията на Вълчановите богатства. Самият поп Мартин също е митична фигура, чиито корени според някои предания са от Еленския край. До днес легендите за имането на Вълчан войвода се носят сред иманярските среди, но остава без отговор въпросът колко точно е било богатството му.
А събраните средства Вълчан войвода пазел с една единствена цел – освобождението на България.
Мемориална плоча на неговия паметник в Раювци разказва как през пролетта на 1812 г. той изпраща пратеници при Руския цар. Искането му било да се започне война с Турция като воеводата заявил готовност да плати всички разходи но нея. Начинанието му не успяло, но Вълчан не се отказал. През 1829 г. той прави подобни постъпления при поредния Руско-Турски конфликт, но отново желанието му не се осъществява. Тези две събития са много интересни моменти от мисленето на воеводата. Явно Вълчан е разбирал, че голямото надигане на народа за освобождение изисква и чужда подкрепа, и финансов ресурс. Това поставя фигурата му на видно място, тъй като Вълчан войвода успява да надрасне хайдушкото движение и да обмисля нещо много по-грандиозно, а именно освобождението на българите от османско робство.
Твърди се, че той се е срещал и че активно, в това число и финансово, е подкрепял мнозина български революционери. Други българи той пращал да се изучат като плащал обучението им. Сам останал необразован, той вярвал, че България има нужда и от революционери, и от интелигенция. Твърди се също, че именно с негови пари е построен Софийският университет в София. Той спонсорирал братята Евлоги и Христо Георгиеви и чрез тях било финансирано учебното заведение.
Хайдутинът спомагал и за изграждането на някои манастири, сред които Седемте престола при село Осеновлаг, както и Устремския манастир. Легендите разказват, че воеводата обикаля с четата си из цяла България, но след 1810 г. се установява в Еленския балкан.
Друга част от мемориален комплекс Вълчан войвода е каменният кръг с добре загладени плочи.
Те представляват големи каменни блокове, наредени в окръжност. Заради визията им мнозина ги оприличават на кромлех и дори го наричат Раювски. Последното обаче е по-скоро чисто визуално, отколкото исторически обосновано наименование. На камъните са изписани цитати и мисли от миналото и от съвремието ни. Препоръчваме Ви, когато обхождате каменния кръг, да спирате и внимателно да четете написаното. Вероятно ще се изненадате от прозорливостта на авторите на писанията.
До Раювския кромлех се намира и скромен параклис.
Храмът е малък, но Ви съветваме да влезете вътре. До него величествено извисява клоните си старо вековно дърво.
Интересна част от мемориален комплекс Вълчан войвода е Пантеонът на войводите.
Той увековечава личностите на десетки борци за свободата на България, чиито образи са изваяни на големи каменни късове. Сред тях са Чавдар войвода, Индже войвода, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Филип Тотю, Панайот Хитов, Христо Ботев. Наред с лицата на революционерите, ще видите и ликовете на български владетели. Там са хан Омуртаг, цар Симеон, цар Калоян, цар Иван Асен II и други.
Ежегодно скулптори и художници от цяла България допълват алеята и образите на исторически значимите български личности стават все повече. Бихме казали, че мемориален комплекс Вълчан войвода надраства мащабите си с всяка изминала година. Така от паметник на Вълчан, с какъвто изначален замисъл е създаден, постепенно се превръщат в мемориал на хайдути, революционери, книжовници и радетели за българщината. Накратко, превръща се в пантеон на видните личности, на които днес дължим свободата си.
А в последния уикенд на август на поляните пред комплекса се провежда фолклорен събор с богата програма и интересни събития. Може да следите инициативите на създателите на комплекса тук.
Къде се намира мемориален комплекс Вълчан войвода и как се стига до него?
Мястото е изключително лесно за откриване и много достъпно Координатите на мемориала в Google Maps посочваме тук. Достъпът е по асфалтов път, има обособен паркинг.
Какво още да посетим в Еленския балкан?
Ако сте се запътили към мемориален комплекс Вълчан войвода, не пропускайте да отделите време и за язовир Йовковци, на чийто бряг се намира той. Приятна разходка може да си направите до Христовския водопад и до Марков камък. В град Елена може да посетите Даскалоливницата, къщата на Иларион Макариополски, двете стари църкви, Калето. Недалече е един от най-старите манастири в района – Къпиновският. А още идеи за пътешествия може да откриете тук:
