Джамиите в Родопите са много на брой, цялата територия на планината изобилства с мюсюлмански храмове. Възможно е в някои от селата да липсват църкви, но почти навсякъде се издига поне по едно минаре. Струва ми се, че активното строителство на мюсюлмански религиозни центрове е в пъти по-изразено тук, отколкото на всяко друго място в България.
По време на обиколките ни в различни части на Родопите са ми правили впечатление няколко неща, свързани с джамиите.
Първото и най-видно е това, че дори в почти безлюдни вече селца, там, където не очаквате да срещнете никого, ще откриете издигащо се насред селото минаре. В допълнение на това, макар почти да не са останали хора в селото, джамията, колкото и скромна да е тя, е относително добре поддържана или поне не е в разруха. Последното, за съжаление, не мога да кажа за останките на рушащите се църкви в Родопите – доколкото изобщо ги има.
Така обрисуваната действителност е особено характерна за Източните Родопи. Там има много на брой махали, често откъснати далече една от друга и от околния свят. А населението е с преобладаващо мюсюлманско вероизповедание. Прави впечатление, че в Източните Родопи джамиите са много на брой (наистина почти във всяка махала), но пък постройките им са по-малки.
Сред джамиите в Източните Родопи, които ми направиха впечатление, са Джамията на седемте моми в село Подкова и тази с двете минарета в Момчилград. Последната се намира в центъра на Момчилград, строена е преди повече от 300 години през XVII век и е единствената джамия с две минарета в цялата област Кърджали. Ще я видите отстрани до главния път в града точно срещу сградата на полицията.
На същата улица, но отсреща на нея пък се намира църквата „Свети цар Борис“. Християнският грам е построен значително по-късно след мюсюлманския, едва през 1939 г. Той е добре поддържан и с красиво озеленен двор. Струва си човек да се замисли за близкото съжителство на двата различни религиозни храма.
Но най-грандиозната и привличаща погледа с размерите си джамия, която сме виждали, е тази в село Чепинци в Западните Родопи.
Селото е едно от най-големите в района на Рудозем. По официални данни населението му доближава 2000 души като реалният им брой вероятно е повече. Чепинци е последното селище преди границата ни с Гърция след Рудозем. Зададох си въпроса как така и защо точно то е толкова гъсто населено (имайки впредвид, че близкият град Рудозем е с по-малко от 3500 жители).
Ако се озовете в Чепинци, няма как да не забележите новата, голяма и добре поддържана джамия с нейните две минарета.
Тук е моментът да кажа, че са малко джамиите у нас с две минарета. И докато тази в Момчилград е със сравнително скромни размери, то не можем да кажем същото за Чепинци. На фона на това, че е построена в сравнително откъснато населено място, луксът в изпълнението ѝ прави впечатление.
Говорейки за мюсюлманските храмове в Родопите, не можем да пропусневм и намиращият се в близост до Момчилградското село Биволяне Елмалъ Баба теке. Тук всяка есен околностите се изпълват с хиляди хора, стичащи се към свещеното за алианите място. Комплексът Елмалъ баба теке има висока историческа и религиозна стойност за общността им и се вярва, че и днес тук се случват чудеса.
Състои се от тюрбе, джамия, обреден дом и обслужващи сгради. Изграден е през втората половина на XIV век и е свещен за алианската общност. Тюрбето е единствено по рода си в България и в него са разположени седем безименни гроба. В едната част са погребани шестима мюсюлмански светци, а в другата е гробът на почитаната майка Фатима. Дворът на комплекса е приятно аранжиран и добре поддържан.
Мюсюлманските храмове са ми далечни и непознати (в религиозно отношение). Но част от тях са интригуващи и биха представлявали интерес за всеки, който иска да опознае напълно Родопите.
За още от интересните места в Родопите и България разказвам тук:
