Безименният град край Добринище липсва на древните карти и не присъства в писмените сведения. Остават без отговор и въпросите, свързани с него. Живели ли са по нашите земи хора с ръст над 2 метра? Кой е обитаваният от тях град и защо е останал без име в историята?
Кой е Безименният град и защо е останал ненаречен през вековете?
Съвсем близо до Банско и Добринище, в подножието на Пирин се намира активно обитавано през вековете, но към момента неизвестно по име селище. На терен от 25-30 декара, защитен от естествени склонове и крепостни стени, е бил разположен добре укрепен и развит град със землище от 5-6 декара. Днес археологическият комплекс носи името „Свети Никола“ заради параклиса, който се намира тук. Но как се е наричал изчезналият вече древен град, никой не знае.
Неизвестността на Безименния град е странна предвид факта, че това е било голямо за времето си селище, при това интензивно населявано от III до XVII век.
На база на археологическите разкопки на комплекса се установява, че на хълма е имало средновековен некропол. Разкрита е и ранно християнска базилика, стражева кула, здрава крепостна стена с дебелина 1,50 м, изградена от обработени камъни, споени с хоросан и смес от счукани тухли. Зидът явно е имал отбранителни функции с цел опазване на жилищните постройки. Те от своя страна са били с правоъгълна форма, разположени една до друга. Подовете им са оформени с настилка от печени тухли, споени с хоросанова замазка. В помещенията са били издълбани конусовидни ями за съхранение на жито и храна. Вероятно това са били складовете на къщите, а над тях са разположени жилищните части. Разкрита е една улица, настлана с големи естествено оформени камъни, която в източна посока се разклонява. Имало е и канал, съставен от два успоредни каменни зида с хоросанова спойка, който е оттичал водата.
В едно от обслужващите крепостта помещения е разкрито огнище, изградено на пода с тухли и оградено с камъни. Тук са намерени множество метални слитъци и шлака, което предполага това да е била пещ за преработка на руда. В града са открити голямо количество монети от периода III – XIV век, както и по-късни османски, изработени от бронз, мед и сребро. Намерени са два оловни печата, което подкрепя хипотезата, че градът е имал добре уредени административни функции.
Интересна находка е скритото в керамичен съд съкровище, включващо 17 нумизматични предмета от VI век по времето на император Юстиниан.
Наред с това е намерена битова керамика и метални предмети – оръжия, оръдия на труда, обкови на врати и др. Има и бронзови накити – обеци, пръстени, гривни, копчета, токи и апликации, както и стъклени фрагменти – от прозорци и фини съдчета. Отчитайки, че за онова време стъклото е било изключително рядко и скъпо, се прави изводът, че градът е обитаван от заможни хора. Остава обаче въпросът кои са те?
Към момента липсват хроники за това кои са били жителите на Безименния град.
Северно и източно от базиликата е проучен некропол с 65 гроба. Използван е през два периода: първият от IV – VI век и вторият от XIII – XIV. Гробовете са ориентирани изток – запад, но най-впечатляващото е, че тук са разкрити скелети с дължина от 2 метра. Ръст, който за отминалите векове се е считал за гигантски.
Къде се намира Безименният град и как се стига до него?
Ако ползвате напътствия на местни жители, питайте ги за параклиса „Свети Никола“. С него е по-известно мястото в района на Добринище и Банско. Местоположението на храма и на Безименния град до него в Google Maps може да видите тук.
От Банско поемате в посока Добринище. След църквата „Св. Георги“ (намира се отляво на пътя) от главния асфалтов път се отклонява вдясно черен път, който върви край запусната велоалея. Движейки се по черния път подминавате микроязовира и отново вдясно навлизате в гората. Общото разстояние по черния път е около 1,5 км.
Черния път може да изминете с високо проходим автомобил до подножието на параклиса. Ако решите да го извървите пеша, отделете си повече време.
Още интересни и загадъчни места в България може да откриете във Фото пътеводител на загадъчните места.
