Шан кая е мистична, непозната и скрита от хорските погледи скала, намираща се в землището на изоставеното родопско село Сладкодум. За нея не се знае почти нищо, а и вече няма кого да попитате, защото от селото личат само порутените останки от каменните му къщи. Трудно, дори до степен невъзможно, е да откриете това място, ако предварително не знаете за него. Сладкодум липсва на повечето карти и ако не са сателитните изображения на разрушените му зидове и спомените за него, бихме могли да кажем, че то вече не съществува.
Сладкодум се намира в онези диви и пусти места край Крумовград, където е по-вероятно да срещнете вълци и диви свине, отколкото хора по пътя си.
За живота в Сладкодум днес свидетелстват разпръснатите по съседните хълмове постройки, старите електрически стълбове (селото е било частично електрифицирано) и самораслите насаждения из някогашните ниви. Днес в Сладкодум е тихо и пусто, макар в него да живеят цели двама души. Но дори след време напълно да бъдат заличени следите от живот в селото, тя ще остане – скалата, просъществувала хилядолетия и запазила в себе си човешкото присъствие.
Шан кая се издига на труднодостъпен склон насред обезлюдена от десетки години местност в близост до южната махала на Сладкодум.
Ако успеете да стигнете в основите ѝ, ще се озовете на стръмен, силно ронлив и страховит сипей. От тук гледката към бездната под краката Ви е особено плашеща. А мисълта, че всяка стъпка към Шан кая може да Ви е последна, качва адреналина до краен предел.
Шан кая представлява силно наклонена на една страна скала с конусовидна форма.
Впечатление прави кръглият отвор в средата ѝ, през който можете да чуете свистенето на вятъра при лошо време. На масива са изсечени множество трапецовидни ниши, обърнати предимно на северозапад. Издълбани са и две халки в самата скала, каквито на други места в Източните Родопи не са срещани. Значението на името ѝ се превежда като почитаната, още свещената скала и идва от турските думи „шан“ – респект, почит и „кая“ – скала, канара.
Вероятно Шан кая е играла ролята на светилище хилядолетия назад във времето.
Но същността ѝ все още не е проучена, за да бъде ролята ѝ еднозначно определена. Ако с една друма трябва да се опише Шан кая, то тя е „величествена“. Да се достигне до скалата е голямо предизвикателство дори за най-упоритите.
Преди всичко трябва да намерите село Сладкодум, което, оказва се, съвсем не е лека задача.
Както вече разбрахте, то е изоставено и запуснато и липсва на голяма част от картите. Ориентир за „скритото“ му местонахождение е близкото до него с. Морянци. Минавате през Морянци и продължавате по черен път след него. Сладкодум се състои от разпръснати по хълмовете махали и към момента в него живеят само двама души – мъж и жена, чиято къща е изходна точка за Шан кая. Домът им ще познаете по паркираните пред него стари москвичи от времето на комунизма.
Зад къщата на двамата старци тръгва пътека, която е силно обрасла, но все още различима. Вървете по нея и ще подминете два кладенеца – първия в началото ѝ, а втория – в края ѝ. При втория кладенец се излиза на горски (малко по-широк от пътеката) път, който ще Ви изведе до запуснато гробище. Пътят минава през гробището и води до крайната южна махала на Сладкодум. Ще я познаете по разрушените къщи, от които са останали само стените им.
От там ясно се вижда Шан кая на отсрещния склон.
Съвсем не си мислете, че с откриването ѝ Вашето приключение е завършило. Тъкмо обратното, точно тук започва същинската и по-трудна част, а именно достигането до скалата. Препоръчваме да наблюдавате масива от поляната пред къщите, защото достъпът до нея е труден и рискован, а и защото скалата е толкова голяма, че дори да застанете в основите ѝ, трудно бихте обхванали цялото ѝ величие с поглед. Дотам няма нито път, нито дори малка пътечка. Ще трябва да проправяте сами маршрута си между избуялата растителност и да изкачите стръмния и опасен сипей, на който се издига масивът. Тук всяко камъче, което настъпите погрешно, може да Ви повлече надолу.
Ако все пак сте решени да достъпите Шан кая в близост, следвайте следните насоки:
Заставате с лице към Шан кая и с гръб към къщите и от дясната Ви страна ще забележите няколко високи тополи. Поемате през обраслите поляни към тях и търсите слабо видима пътека, която се спуска надолу към дерето. Трябва да го пресечете, провирайки се през храсти, тръни и обрасли участъци и да се изкачите по отсрещния склон, на който е Шан кая. Много е важно да не подхождате директно нагоре към масива, защото участъкът е силно ронлив, стръмен и опасен. Трябва да обходите скалата по диагонал, така че да се озовете от горната ѝ страна, където ще я достъпите по-лесно. Още веднъж силно препоръчваме внимателно да прецените терена и възможностите си преди да поемете към основите на масива. Местоположението в Google Maps посочваме тук.
Ако приключенски експедиции, подобни на тези към Шан кая, разпалват ентусиазма Ви, препоръчваме Ви да откриете и пещера Вулвата, както и скалната гробница при село Морянци. Недалече са и Дюшун дере при село Джанка, платото при Ковил, Дяволският каньон. За тях, за Шан кая и за още от потайните кътчета на Родопите разказваме в пътеводителите 66 забележителни места в Родопите и Мистерии и загадки в Родопите:
