Побит камък кратко, но красноречиво се самоопределя с името си. Той се издига самотно насред широка равна поляна, където нищо не предполага как и защо камъкът се е озовал тук. Поляната се намира на левия бряг на река Доспат, заобиколена е от иглолистни гори и никъде във или край нея няма скали. Тя не е камениста, напротив, силно мочурлива е, което обстоятелство поражда въпроса как камъкът се е появил тук и дали някой го е донесъл отнякъде другаде. Каквото и да се е случило, то е било толкова отдавна, че няма кой да разкаже историята му. Край камъка срещаме Мехмед – връща се от гората и се прибира в селото (което също носи името Побит камък). Питаме го откога камъкът е тук. Не знае, но казва, че той стои насред поляната откакто се помни, че винаги го е имало.
Побит камък е висок 3,50 – 4 метра, с диаметър около 2,5 метра, а обиколката му е 8 метра.
Впечатление прави загладената му повърхност. Това предполага намесата на човешка ръка, както и фалосовидната му форма, особено ясно изразена в горната му половина. Смята се, че е донесен тук и забит посред поляната, а после дообработен. По своя скален състав е ронлив, а от северната си страна е покрит с растителност. Мястото му насред равната ливада в местност, в околностите на която нищо не предполага наличието на подобни скали, прави впечатление на посетителите, дошли дотук, за да го видят. И колкото странен за туристите, толкова обичайна гледка за местните жители е побитият в земята камък – част от природната даденост на района и нещото, което е дало името на иначе непознатото им село.
Побит камък е определян по същността си като менхир – голям колоноподобен къмък, грубо одялан и забит вертикално в земята. Думата идва от бретонски – от „мен“ – камък, и „хир“ – дълъг, висок. Използва се за обозначаване на вертикално изправени и изкуствено забити скални късове. Менхирът при село Побит камък е вторият открит в България до момента (първият е този при с. Овчарово).
Къде се намира Побит камък и как се стига до него?
Намира се в околностите на едноименното село, до което води пътят Велинград – Сърница (трябва да се отклоните вдясно от главния път в посока Медени поляни), а другият подход е откъм гр. Доспат покрай яз. Доспат. Менхирът се намира в околностите на селото, насред ливадите при крайните му къщи. Върви се около 5 – 10 минути направо през ливадите, а с високопроходим автомобил може да изминете черния път край гората, като пътят започва в началото на селото, вляво. Местоположението на Побит камък в Google Maps може да видите тук.
Между селата Побит камък и Медени поляни се намира интересно и познато на местните жители скално образувание, наречено от тях Жабата.
Защо и как скалата е оприличена именно на жаба не разбрахме. А и едва ли някой би отдал особено значение на въображението на този, който я е обрисувал така.
Камъкът е с височина около шест метра и е скрит при реката, сред борови дървета. В горната си част има загладена овална форма, която прилича на глава. А в основата си е широк и формата му наподобява по-скоро тази на снежен човек или приведено човече, скръстило ръце, отколкото на жаба. Намира се в слабо населен и рядко посещаван район и по тази причина тук едва ли ще срещнете туристи. За сметка на това ще имате възможността да дишате чистия боров въздух и да се потопите в тишината и спокойствието наоколо.
Къде се намира Жабата и как се стига до нея?
За да стигнете до Жабата, трябва да поемете към Доспатското село Сърница и да се отклоните към с. Побит камък. От там хващате пътя за с. Медени поляни. Камъкът се намира при реката, вляво на пътя след с. Побит камък. Местоположенето в Google Maps посочваме тук.
За най-интересните и забележителни места в Родопите разказваме във фото пътеводителите 66 забележителни места в Родопите и Мистерии и загадки в Родопите, както и във Фото пътеводител на Западни Родопи:
Родопите са планина, изобилстваща от чудати скални образувания, каквито са Побит камък и Жабата. Част от останалите, за които разказваме в блога, са Посечената невеста, Адам кая, Чит кая.
