Село Катунище се намира при долното поречие на Нейковска река малко преди вливането ѝ в Луда Камчия. Селото се дипли на слънчев южен скат над реката и къщите му пазят очарованието и атмосферата на малко познатите, но по своему притегателни селца на България. За Катунище съм разказвала още в първия си блог тук. Макар и мъничко, то ми допадна много. Без да претендира за популярността и разпознаваемостта на съседното на него село Жеравна, Катунище е съхранило автентичната архитектура на Камчийския тип къща. 130-те негови къщи са обявени за архитектурни паметници. Селото е със статут на архитектурен резерват от 1988 г. с разпореждане на МС 20/30.12.1988г. Оттук са родом няколко воеводи. Сред тях най-призван бил Кара Танас (1780г. – 1860г.), чийто роден дом може да видите на главния път в селото при реката.
Тесните калдъръмени улички на село Катунище се вият между къщите и напомнят за духа на отминалите времена.
А пред кметството е запазена старата чешма, където може да отпиете глътка хладна вода. В двора на кметството се намира и църквата „Света Троица“. Но за съжаление поради малкото на брой постоянно пребиваващи жители, тя отваря врати само по празници. В наши дни в Катунище живеят десетина души, макар по данни на официаланта статистика техният брой да е повече (според данните на ГРАО около 30 души). В селото няма училище, магазин или кръчма и малцина са хората, които остават за постоянно тук особено през зимния сезон. За сметка на това тишината, спокойствието и неподправеното усещане за природна красота привличат все повече туристи и нови посетители в селото.
Катунище се намира в непосредствена близост до други архитектурни резервати и селища, запазили в себе си възрожденската архитектура. На по-малко от 10 км. се намират селата Медвен и Жеравна, известна с фестивала на фолклорната носия. А по пътя към Карандила и Сините камъни може да стигнете до село Ичера. Още интересни места в България ще откриете тук:
